Възможно най-краткият срок за влизане в сила на редовен бюджет за 2026 г. е 1 юли. Тази прогноза направи доц. Георги Ганев, икономист и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Дори екипът на „Прогресивна България“, който най-вероятно ще поеме изпълнителната власт, да е готов с проекта си за бюджет, трябва да минат съответните процедури. Няма как Законът за бюджета да бъде приет преди юни, затова е невъзможно бюджетът за 2026 г. да влезе в сила преди началото на юли“, коментира той.
Икономистът е категоричен, че България не е застрашена от процедура по свръхдефицит на Европейската комисия (ЕК), въпреки че бюджетният дефицит от 3,5% за миналата година е над възприетата граница в ЕС от 3%.
Той посочи, че тази процедура не се задейства автоматично, но е сериозен сигнал за ЕК да се вгледа по-внимателно във финансите на съответната страна членка. „Обикновено Комисията проучва структурата на дефицита и ако той се формира от добре защитени капиталови разходи, това не се счита за опасно и неустойчиво в дългосрочен план“, обясни той. И добави, че ако капиталовите разходи на държавата са разумни, се приема, че те вероятно ще донесат след време по-големи приходи. „Така бюджетният баланс не се засяга, дори може да се подобри с течение на времето“, каза още доц. Ганев.
Той напомни, че капиталовите разходи в българския бюджет са сериозно перо поради общинската капиталова програма и значителните държавни инвестиции. Икономистът посочи, че те са много над 1% от БВП, затова Комисията най-вероятно ще реши, че няма сериозна причина да задейства процедура по свръхдефицит.
Той отбеляза, че поради преразглеждането на отбранителната политика на ЕС, някои отбранителни разходи вече се считат за желателни и не накланят везните в полза на предприемането на дисциплиниращи мерки. „В България те възлизат на около 2% от БВП“, уточни икономистът.
Той обаче смята, че е добре Европейската комисия да погледне внимателно какво се случва с бюджета на България и да даде някои препоръки, както прави всяка година по линия на т. нар. Европейски семестър.
Според него изискването дадена страна да има бюджетен дефицит до 3% от БВП, за да може да се присъедини към еврозоната, е загубило значението си, откакто България е член на валутния съюз.
Доц. Ганев подчерта, че бюджетният дефицит може да е от значение само за процедурата по свръхдефицит. И припомни, че към момента в такава процедура са както страни от еврозоната като Австрия, така и държави извън валутния съюз като Румъния.
Той заяви, че България остава сред най-слабо задлъжнелите страни в ЕС. Данни на Евростат, публикувани в сряда, показаха, че страната ни е с един от най-ниските, но и най-бързо нарастващи дългове в ЕС през миналата година. Това по думите му се дължи и на счетоводен ефект от присъединяването на страната ни към еврозоната, когато, в последните дни на миналата година, към държавния дълг са били добавени еднократно пасиви на БНБ към Европейската централна банка (ЕЦБ), които преди не са се считали за част от държавния дълг.
Доц. Ганев прогнозира, че тази сума няма да се увеличава с времето, а по-скоро ще намалява. Той заяви, че счетоводният ефект от промяната на статута на България като страна членка на еврозоната не променя реалностите относно дълга – без него той е малко над 28% от БВП и страната ни остава сред държавите с най-нисък дълг в ЕС.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай