България върви към официална процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Kaкви са нужните мерки, които правителството трябва да предприеме, за да я прекрати? Коментира макроикономистът, бивш член на УС на БНБ и дългогодишен президентски съветник проф. Гарабед Минасян.
Проф. Гарабед Минасян определи започналата от Европейската комисия процедура по свръхдефицит срещу България като очакван процес, който не бива да се драматизира. По думите му по-важният въпрос е дали държавният бюджет изпълнява функциите си като инструмент за управление на икономиката и обществото. „Една от най-важните функции на държавния бюджет е по какъв начин функционирането му влияе върху формирането на социални неравенства“, заяви икономистът и подчерта, че България остава страната с най-високо социално неравенство в Европейския съюз.
Според Минасян приходната част на бюджета остава извън обществения дебат, въпреки че именно там се крият сериозни проблеми.
За да се направи дефицит 3%, трябва да се огледат всички бюджетни структури – не само разходните, но и приходните.
Той посочи плоския данък и високия дял на косвените данъци като фактори, които задълбочават неравенствата. „Този 10% плосък данък оставя много голяма съществена част от заработеното в една високодоходна прослойка на населението“, каза професорът. По думите му значителна част от тези средства не се реинвестират в българската икономика, а се насочват към чужбина.
Средно на година се изнасят 8 млрд. евро от България за последните 5 години, съобщи проф. Минасян, цитирайки информация от Платежния баланс, който се подготвя от БНБ, като посочи, че правителството трябва да си дава сметка за това.
Проф. Минасян отбелязва „пълно игнориране на инфлационните реалности“, както и отсъствие на яснота за данъчната политика, въпреки заявките за „ниски и плоски данъци“. Според него намаляването на неравенствата изисква „преструктуриране на данъчната тежест“, включително елементи на прогресивно облагане, което обаче не е изрично заложено.
По темата за еврозоната и растящите цени проф. Минасян предупреди, че инфлационният натиск няма как да бъде избегнат и трябва да бъде компенсиран чрез политика по доходите. „Не може да се замразят доходите. Ако се замразят доходите, това неизбежно ще доведе до засилване на социалното напрежение“, заяви той. Като ключови приоритети за правителството икономистът посочи компенсирането на растящите цени, ограничаването на социалното напрежение и ускоряването на инвестиционната активност, тъй като „ние имаме една от най-ниските инвестиционни активности в Европейския съюз“.
