Времето пред екрана се е превърнало в синоним на лоши новини. То е обвинявано за увеличаване на депресията при младите хора, поведенчески проблеми и безсъние. Известната невроложка баронеса Сюзан Грийнфилд заявява, че използването на интернет и компютърни игри могат да навредят на мозъка на подрастващите.
През 2013 г. тя сравнява негативните ефекти от продължителното време пред екрана с ранните дни на климатичните промени - значителна промяна, която хората не вземаха на сериозно. Сега мнозина приемат прблема по-сериозно, но въпреки това предупрежденията за тъмната страна може би не разкриват цялата истина.
В редакционна статия в British Medical Journal се посочва, че твърденията на баронеса Грийнфилд за мозъка „не се основават на справедлива научна оценка на доказателствата... и са подвеждащи за родителите и широката общественост“.
Снимка: iStock
Друга група британски учени твърди, че липсват конкретни научни доказателства за отрицателните ефекти на екраните. Значи ли това, че сме сгрешили, когато се тревожим за децата си и ограничаваме достъпа им до таблети и смартфони? Ефектите от екраните върху мозъка на децата са по-сложни, отколкото изглеждат.
Наистина ли е толкова лошо, колкото изглежда?
14 автори от различни университети по целия свят анализират 33 проучвания, публикувани между 2015 и 2019 г. Те установяват, че използването на екрани, включително смартфони, социални медии и видеоигри, заема малка част от проблемите с психичното здраве.
Някои проучвания сочат, че синята светлина като тази, излъчвана от екраните, затруднява заспиването, защото потиска хормона мелатонин. При преглед на 11 изследвания от цял свят, проведени през 2024 г., не е открито общо доказателство, че светлината от устройствата в часа преди лягане затруднява заспиването.
Проблеми с науката
Етчелс, който е професор по психология в университета „Бат Спа”, посочва, че по-голямата част от данните по темата за времето, прекарано пред екрана, се основават в голяма степен на самооценка. С други думи, изследователите просто питат младите хора колко време смятат, че са прекарали пред екрана, и как си спомнят, че са се чувствали.
Той цитира примера за статистически значимото увеличение както на продажбите на сладолед, така и на симптомите на рак на кожата през лятото. И двете са свързани с по-топлото време, но не и една с друга - сладоледът не причинява рак на кожата.
Хората забравят един значителен допълнителен фактор - колко време те прекарват сами, страдащи от депресия или тревожност. В крайна сметка, според проучване, именно самотата, а не само времето, прекарано пред екрана, е причината за психическите проблеми на хората.
"Дуумскролинг" срещу вдъхновяващо време пред екрана
Липсват подробности за същността на времето пред екрана, а терминът е твърде неясен, твърди проф. Етчелс. "Беше ли това вдъхновяващо време пред екрана? Беше ли полезно? Информативно? Или беше „дуумскролинг”? Младият човек беше ли сам или общуваше онлайн с приятели?". Всеки фактор генерира различно преживяване.
Проучване, проведено от изследователи от САЩ и Великобритания, разглежда 11 500 мозъчни скенери на деца на възраст от 9 до 12 години, заедно с оценки на здравето им и собствените им данни за времето, прекарано пред екрана. Макар че моделите на използване на екрана са свързани с промени в начина, по който мозъчните региони се свързват, проучването не намира доказателства, че времето, прекарано пред екрана, е свързано с лошо психическо благосъстояние или когнитивни проблеми, дори сред тези, които използват екрани по няколко часа на ден.
Друго проучването от 2016 до 2018 г., ръководено от професор Андрю Призбилски от Оксфордския университет, изследва влиянието на видеоигрите и социалните медии върху психичното здраве. Неговите рецензирани проучвания показват, че и двете всъщност могат да подобрят благосъстоянието, а не да го влошат.
Снимка: iStock
Професор Етчелс казва: „Ако мислите, че екраните променят мозъка в лоша посока, бихте видели този сигнал в голям набор от данни като тези. Но не го виждате, така че идеята, че екраните променят мозъка по постоянен или траен начин в лоша посока, просто не изглежда да е вярна“.
Това мнение се споделя и от професор Крис Чеймбърс, ръководител на отдела за мозъчна стимулация в Кардифския университет, който е цитиран в книгата на професор Етчелс. „Би било очевидно, ако имаше спад. Би било лесно да погледнем последните 15 години от изследванията. Ако нашата когнитивна система беше толкова уязвима към промените в околната среда, ние нямаше да сме тук", смята той.
Нито професор Призбилски, нито професор Етчелс оспорват сериозната заплаха от определени онлайн вреди, като манипулиране и излагане на експлицитно или вредно съдържание. И двамата учени обаче твърдят, че настоящият дебат около времето, прекарано пред екрана, рискува да го тласне още по-дълбоко в подземния свят.
Професор Призбилски е загрижен за аргументите за ограничаване или дори забрана на устройствата и счита, че колкото по-строго се контролира времето, прекарано пред екрана, толкова повече то може да се превърне в „забранения плод“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай