Д-р Гьонюл Хайридин е кардиолог в СБАЛК "Медика кор". Завършва медицина през 2015 г. в Медицински университет – Варна. Пет години по-късно придобива специалност „Кардиология“, а година след това взема сертификат за прилагане на ехокардиография.
Д-р Хайридин есред лекарите, които освен на професионалната си квалификация залагат и на специалното отношение към пациента. Преглежда по график в ДКЦ-2
По повод 17 май – Световния ден за борба с артериалната хипертония – разговаряме с д-р Гьонюл Хайридин за рисковете от високото кръвно налягане, начините за контрол и защо заболяването все по-често се среща и при млади хора.
Артериалната хипертония е състояние, при което стойностите на кръвното налягане са трайно повишени. Според Световната здравна организация оптимални са стойности около 120/80 mmHg. Горната граница (систолното налягане) показва налягането в артериите по време на съкращението на сърцето, а долната (диастолното) отразява налягането между отделните удари на сърцето. Диагнозата се поставя при стойности равни или над 140/90 mmHg, измерени в лекарски кабинет, или равни или над 135/85 при домашно измерване.
Високото кръвно означава, че сърцето работи под по-голямо натоварване, за да изпомпва кръвта в организма. Хипертонията често се нарича „тихият убиец“, защото може дълго време да протича безсимптомно, но в същото време значително увеличава риска от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. За съжаление, заболяването засяга все по-голям процент от населението и все по-често се наблюдава при млади хора. Имали сме пациенти и на 18–19 години.
В повечето случаи артериалната хипертония е есенциална, наричана още първична. Това означава, че няма една конкретна причина за повишаването на кръвното налягане. Смята се, че заболяването се развива постепенно в резултат на комбинация от различни фактори – наследствена предразположеност, възраст, начин на живот, хранене, стрес, наднормено тегло и обездвижване. Именно тази форма представлява голяма част от случаите при възрастните хора.
При т.нар. вторична хипертония обаче високото кръвно е следствие от друго заболяване или състояние – например бъбречни и ендокринни заболявания, обструктивна сънна апнея или прием на определени медикаменти. Когато става дума за млади пациенти, особено при тежка или резистентна хипертония, активно търсим такава причина. При вторичната хипертония лечението на основното заболяване често води и до подобряване на стойностите на кръвното налягане.
При много пациенти високото кръвно протича без оплаквания. При част от хората могат да се наблюдават сутрешно главоболие, особено в тилната област,сърцебиене, зачервяване на лицето, световъртеж, умора, тревожност, замъглено зрение, а понякога и кървене от носа. Много хора подценяват тези симптоми и ги отдават на преумора или стрес. Важно е да се знае, че липсата на симптоми не означава липса на проблем. Именно затова редовното измерване на кръвното налягане е от съществено значение.
Препоръчително е артериалното налягане да се измерва периодично при всички възрастни, включително и при млади хора без оплаквания. Добре е поне веднъж годишно да се прави профилактичен преглед при личния лекар.
При наличие на рискови фактори като фамилна обремененост, наднормено тегло, диабет, тютюнопушене или повишен стрес контролът трябва да бъде по-редовен, включително чрез домашно измерване. Важно е да се знае, че единично по-висока стойност не означава непременно хипертония, защото кръвното налягане може временно да се повиши вследствие на стрес, физическо натоварване, недоспиване, прием на кафе, алкохол или емоционално напрежение. Именно затова при многократно установяване на стойности над 135/85 при домашно измерване или над 140/90 в лекарски кабинет е препоръчителна консултация с кардиолог.
При пациентите с вече диагностицирана хипертония честотата на измерване трябва да бъде индивидуално съобразена според контрола на налягането и препоръките на лекуващия лекар. Обикновено измерването се прави сутрин преди прием на медикаменти и вечер. Препоръчително е да се извършват две измервания през 1–2 минути в спокойно състояние, като се отчита средната стойност. При първоначална оценка е добре налягането да бъде измерено и на двете ръце.
За максимална точност измерването трябва да се извършва след поне 5 минути покой, в седнало положение, с облегнат гръб и неподкръстени крака. Маншетът трябва да бъде на нивото на сърцето, а преди измерването да не са приемани кафе или цигари. Домашното измерване има важно значение както за ранното откриване на хипертония, така и за проследяване на ефекта от лечението.
Развитието на артериална хипертония се дължи на съчетание от наследствени фактори, напредване на възрастта, начин на живот, захарен диабет и сънна апнея. Част от рисковите фактори не могат да бъдат променени, но много от тях подлежат на контрол и именно там е ключът към профилактиката. Фамилната обремененост и напредването на възрастта са сред факторите, върху които не можем да влияем. Хората, които имат близки роднини с високо кръвно налягане, са с по-висок риск от развитие на хипертония.
Съществуват обаче и редица рискови фактори, върху които можем активно да повлияем – наднормено тегло, обездвижване, нездравословно хранене, тютюнопушене, прекомерна употреба на сол и алкохол. Недостатъчният сън и продължителният психоемоционален стрес също могат да допринесат за повишаване на артериалното налягане.
Високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове и при част от пациентите могат временно да доведат до понижаване на артериалното налягане. Това обаче не означава, че заболяването е овладяно. През летните месеци кръвното може да варира значително в зависимост от горещината, загубата на течности, физическото натоварване и приема на медикаменти.
Затова пациентите не бива самоволно да прекъсват лечението си. Рязкото спиране на терапията може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане и увеличен риск от сърдечно-съдови инциденти, включително инфаркт и инсулт. От друга страна, някои медикаменти, особено диуретиците, при недостатъчен прием на течности могат да засилят обезводняването и кръвното силно да спадне.хИменно затова редовното измерване на артериалното налягане през лятото е особено важно. То позволява да се проследят евентуални колебания и при нужда терапията да бъде коригирана от лекар. Консултация със специалист е необходима при чести епизоди на ниско кръвно, световъртеж, отпадналост, сърцебиене или значителни промени в стойностите на артериалното налягане.
През летните месеци хората с хипертония трябва да избягват продължителен престой навън в най-горещите часове между 11 и 17 ч., да приемат достатъчно течности, да ограничат алкохола, солта и тежките храни. Добре е също да поддържат прохладна среда у дома и да избягват резките температурни промени. При симптоми като силно главоболие, задух, болка в гърдите, обърканост или прилошаване трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Съвременното лечение на артериалната хипертония е комплексно и включва промени в начина на живот, медикаментозна терапия, а при определени случаи и интервенционални методи. Целта е не само понижаване на стойностите на кръвното налягане, но и намаляване на сърдечно-съдовия риск и предпазване на органите от увреждане.
Важна стъпка е промяната в ежедневните навици – консумация на повече плодове и зеленчуци, ограничаване на мазните и пържените храни, на солта и алкохола, както и намаляване на телесното тегло при наднормени килограми. Движението е един от най-естествените начини за контрол на артериалното налягане. Най-подходящи са умерените активности като ходене, плуване, колоездене или леки упражнения. Дори 30-минутни ежедневни разходки имат положителен ефект.
През последните години медикаментозното лечение премина през истинска еволюция. Днес целта не е просто да се „свали“ кръвното налягане, а да се осигури 24-часова защита на органите и да се подобри качеството на живот на пациента. Все по-често се използват комбинирани таблетки с две или три активни съставки, което улеснява лечението и подобрява придържането към терапията.
Съвременните лекарства действат по различни механизми и често се комбинират, за да се постигне по-добър и устойчив контрол върху кръвното налягане и да се предотвратят опасните сутрешни пикове. Терапията винаги е индивидуална и се определя според възрастта, придружаващите заболявания и общия сърдечно-съдов риск на пациента.
При пациенти с т.нар. резистентна хипертония, която не се повлиява достатъчно от лекарства, вече съществуват минимално инвазивни процедури като ренална денервация, която в „Медика Кор“ вече е практика. Чрез катетър се въздейства радиочестотно върху нервите около бъбречните артерии и „прекъсването“ им води до трайно понижаване на кръвното налягане.
От съществено значение е и редовното проследяване на заболяването, тъй като хипертонията е хронично състояние, изискващо дългосрочен контрол. При диабетиците например поддържането на по-ниски стойности е особено важно, защото дори умерено повишеното кръвно ускорява увреждането на кръвоносните съдове и бъбреците. При правилно лечение и активно участие на пациента рискът от усложнения може значително да бъде намален.
Нелекуваната артериална хипертония е изключително опасна, защото уврежда организма системно и често без симптоми. Постоянно повишеното налягане води до структурни промени в кръвоносните съдове, които често са необратими. Това значително увеличава риска от инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, нарушения в сърдечния ритъм, аневризма и дисекация на аортата, инсулт, и от инфаркт на миокарда и съдова деменция. Хипертонията може да засегне също бъбреците и очите. Тя е сред водещите причини за хронично бъбречно заболяване и постепенно влошаване на бъбречната функция. Повишеното налягане уврежда и малките кръвоносни съдове на очите.
Бих искала да подчертая, че ранното откриване, навременното лечение и редовният контрол могат да предотвратят почти всички усложнения, да подобрят качеството и продължителността на живота на пациентите.
