С нов законопроект Хасан Адемов и колегите му предлагат за огромния брой хора с прекъснати здравноосигурителни права сумата да бъде намалена почти наполовина, за да може поне част от тях да се върнат в системата, вместо да са обречени да стоят извън нея.
Най-голяма вероятност да нямат здравно осигуряване има при ромите. Близо 60% от неосигурените са трайно безработни. Има и хора, които работят без договор, на черно.
Мащаб на проблема с неосигурените лица
Разбирането на точния мащаб на проблема с неосигурените лица е от ключово значение за формулирането на адекватни политики.
В официален отговор на запитване по Законаза достъп до обществена информация от юни 2025 г., НЗОК предоставя специфична информация за неосигурените лица. Към 1 май 2025 г. броят на здравноосигурените лица (ЗОЛ) с прекъснати права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, е 1 186 699 души. Аналогично запитване към Националната агенция по приходите дава почти два пъти по-голямо число – 2 152 847.
Разминаването в броя на неосигурените лица между различните източници и времеви периоди (например 1.6 млн. души през 2012 г. , 1.36 млн. души през 2019 г. ) може да се дължи на различни методологии за отчитане. Някои оценки вероятно включват български граждани, които живеят и се осигуряват в чужбина, или лица с двойно гражданство, които не подлежат на задължително осигуряване в България съгласно Закона за здравното осигуряване.
Категории неосигурени лица и допринасящи фактори
Профилът на неосигурените лица в България е сложен и отразява комбинация от социално-икономически фактори, липса на информираност и системни слабости. Разбирането на тези категории е от съществено значение за разработването на целенасочени политики.
Социално-икономически профил
Изследванията показват, че неосигурените лица често принадлежат към уязвими социално-икономически групи:
• Млади хора: Почти една трета (31.8%) от интервюираните нездравноосигурени лица са на възраст до 30 години. Това може да се дължи на неформална заетост, ниски доходи или липса на осъзнаване на важността на осигуряването.
• Хора с ниско или средно образование: Над една четвърт (25.5%) от неосигурените лица са с начално, по-ниско или основно образование, а 56.8% са със завършено средно образование. Само 11.3% са с висше образование.
• Лица от домакинства с ниски доходи/бедност: Мнозинството от неосигурените респонденти произлизат от домакинства с много ниски доходи, като над половината се самоопределят като бедни. Около 60% от неосигурените турци и над 80% от неосигурените роми се намират в тежка форма на бедност, от която индивидът няма ресурс да се измъкне сам.
• Представители на ромската етническа група: При ромите съществува по-голяма вероятност едно лице да не е здравноосигурено, отколкото при другите етнически групи. Това е свързано с високите нива на бедност и социална маргинализация в тази общност.
• Безработни лица: За близо 60% от неосигурените лица основната причина да не са осигурени е, че са безработни. Трайно безработните, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата, дължат сами месечни вноски.
• Лица, работещи без трудов договор ("на черно"): Терминът "безработен" за някои от респондентите означава не само административното определение, но и фактът човек да не работи или да работи "на черно". Младите хора са по-склонни да приемат работа без трудов договор. Тази неформална заетост ги изключва от системата на задължително осигуряване.
Профилът на неосигурените лица е силно свързан с уязвимостта и маргинализацията в обществото, като ниските доходи и неформалната заетост са основни системни причини, които пречат на включването им в системата на задължително осигуряване. Подробният анализ на категориите неосигурени лица ясно показва социално-икономически недостатъци: ниско образование, ниски доходи, безработица и неформална заетост. Тези фактори създават порочен кръг, при който индивидите нямат финансови средства или официален трудов статус, за да допринасят за здравното осигуряване. Това не е просто индивидуален избор, а системен проблем, коренящ се в по-широката икономическа и социална структура, което подчертава необходимостта от всеобхватни социални политики и политики на пазара на труда, наред със здравните реформи.
Български граждани, живеещи или работили в чужбина
Значителен брой неосигурени лица са български граждани, които живеят или са работили в чужбина. Близо една пета (16.5%) от неосигурените са работили в чужбина през последните години. Тези лица често не са информирани за задълженията си по Закона за здравното осигуряване при завръщане в страната или при поддържане на българско гражданство.
Важно е да се отбележи, че български граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно на територията на Република България, не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Това е ключов нюанс, който обяснява част от разликата между общия брой на неосигурените български граждани и тези, които реално имат задължение да се осигуряват в България.
Значителният брой българи в чужбина, които не са информирани за своите осигурителни задължения или права, представлява специфично предизвикателство, което изисква целенасочени информационни кампании и улесняване на административните процедури за възстановяване на права при завръщане. Високият процент на българи, работили в чужбина, сред неосигурените показва пропуск в разпространението на информация относно задълженията за здравно осигуряване при завръщане или за тези, които поддържат българско гражданство, докато живеят в чужбина. Сложността на международната координация на здравното осигуряване и липсата на осведоменост създават бариера пред спазването на правилата. Този сегмент от неосигуреното население изисква различни политически интервенции в сравнение с тези, изправени пред вътрешни социално-икономически предизвикателства.
Липса на информираност, ниска осигурителна култура и недоверие в институциите
Социално-икономическите фактори се преплитат с проблеми, свързани с информираността и доверието:
• Неразбиране на солидарния характер: Някои неосигурени лица не разбират солидарния характер на системата и не са съгласни да плащат за нещо, което не ползват.
• Убеждение за доплащане: 13.4% от анкетираните са отговорили, че основната причина да не са здравноосигурени е, че така или иначе ще трябва да плащат, когато имат нужда от здравна помощ. Това възприятие е подсилено от високите частни разходи за здравеопазване в България.
• Липса на информираност и доверие: Значителен дял от неосигурените лица не търсят съдействие от държавни институции, за да решат проблема със здравните си вноски. Основните причини за това са липсата на информация (54%) или липсата на доверие в институциите (19.8%). Като цяло се наблюдава ниска осигурителна култура сред населението.
Ниската осигурителна култура, липсата на информираност и дълбокото недоверие в държавните институции са фундаментални бариери, които надхвърлят чисто икономическите фактори и изискват дългосрочни стратегии за повишаване на прозрачността, ефективността и доверието в здравната система. Отвъд финансовите ограничения, значителна част от неосигуреното население се характеризира с неразбиране на принципа на солидарност и убеждението, че така или иначе ще плащат за грижи. Това възприятие, съчетано с общо недоверие към държавните институции и липса на информация, показва по-дълбок системен проблем от просто бедността. То предполага неуспех на здравната система да комуникира ефективно своята ценност и да изгради обществено доверие. Справянето с това изисква не само икономически стимули, но и всеобхватни кампании за обществено образование, подобрена институционална прозрачност и демонстрируеми подобрения в качеството и достъпността на услугите, за да се възстанови доверието.
Основни категории неосигурени лица и допринасящи социално-икономически фактори.
|
Категория неосигурени лица |
Основни характеристики и допринасящи фактори |
|
Млади хора (до 30 г.) |
Често работят без трудов договор ("на черно"), не са информирани за задълженията си, имат ниска осигурителна култура. |
|
Хора с ниско/средно образование |
По-ниски доходи, по-ограничен достъп до информация, по-висока вероятност за неформална заетост. |
|
Лица от домакинства с ниски доходи/бедност |
Недостатъчни финансови средства за плащане на вноски, често в тежка форма на бедност. |
|
Представители на ромската етническа група |
Високи нива на бедност и социална маргинализация, често без постоянен адрес. |
|
Безработни лица |
Липса на доходи, което е основна причина за неосигуреност; някои не получават обезщетения. |
|
Лица, работещи "на черно" |
Липса на трудов договор, което ги изключва от задължителното осигуряване; често млади хора. |
|
Български граждани в чужбина |
Неинформираност за задълженията по ЗЗО при завръщане или поддържане на гражданство; осигуряване в друга държава. |
|
Липса на информираност и доверие |
Неразбиране на солидарния принцип, убеждение за необходимост от доплащане, недоверие към институциите, ниска осигурителна култура. |
|
Възприятие за добро здраве |
Някои не плащат вноски, тъй като оценяват здравословното си състояние като добро и не виждат непосредствена нужда от здравна помощ. |
|
Трудности при възстановяване на права |
Наличие на стари задължения за вноски, които са непосилни за заплащане (60 месеца назад). |
|
Проблеми с достъпа/качеството на услугите |
Ограничен достъп до специалисти, ниско качество, корупционни доплащания, лошо отношение – демотивират участие. |
|
Неадекватност на социалните мерки |
Високи критерии за достъп до здравна социална помощ, което прави спешната помощ единствена опция за уязвими групи. |
Тази таблица систематизира сложния профил на неосигурените, като предоставя бърз и ясен преглед на основните групи и техните характеристики. Тя помага за по-доброто разбиране на многоаспектния характер на проблема и служи като основа за формулиране на таргетирани политики.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай