При разделянето на медицинските услуги в основен и допълнителен пакет трябва ясно да се регламентира по какви цени ще се плащат услугите от втория пакет, когато пациентът не желае да чака. Фиксирането на цени за допълнителния пакет е важно, тъй като сега една и съща операция може да струва 500 лева в една болница и 1500 лева в друга. За това предупредиха в четвъртък от Асоциацията на дружествата за здравно застраховане.
Според концепцията на здравното министерство именно допълнителната здравна застраховка ще може да покрива лечението от допълнителния пакет, когато пациентът не желае да чака.
Здравните застрахователи обаче смятат, че в момента има много неясноти около разделянето на двата пакета, което пречи на фондовете да изчисляват застрахователния риск и да формират пакетите, които в бъдеще трябва да предлагат.
Според председателя на асоциацията и директор на здравноосигурителен фонд “Доверие” Мими Виткова тревога буди намерението 65 клинични пътеки да попадат и в основния, и в допълнителния пакет в зависимост от това колко е тежко състоянието на пациента. Така по преценка на лекарите едните ще бъдат приемани веднага в болница и лекувани безплатно по линия на НЗОК, а други ще бъдат отлагани или ще трябва да си плащат.
Виткова, която е бивш здравен министър от социалистическия кабинет "Виденов", коментира, че е напълно възможно пациентите със застраховки, които имат нужда от лечение по въпросните пътеки, да бъдат насочвани само към допълнителния пакет, защото имат гарантиран източник на финансиране, когато болниците са изчерпали бюджетите си.
Тя посочи, че сред шестте клинични пътеки изведени изцяло в допълнителния пакет попада и такава за онкоболни - “Оперативно отстраняване на парааортални лимфни възли със или без отстраняване на женски полови органи“ и попита как е решено, че тя не е “социално значима“.
Затова според Виткова на българите все повече ще им се налага да доплащат. Тя припомни, че сега българите доплащат около 48% от лечението при среден разход в ЕС под 20%. Според нея хората все повече ще се чудят защо плащат своите здравни осигуровки.
“Нужни са ясни правила какво се покрива от задължителното осигуряване и какво не. За какво имат право лечебните заведения, които ползват обществен ресурс да изискват допълнителни плащания от пациента и за какво не. Само тогава застрахователите могат да направят верни разчети на застрахователния риск и да развиват успешно здравното застраховане“, посочи тя.
Опасенията на здравните застрахователи допълнително се засилват от досегашния им опит с пациентите, които доброволно се осигуряват допълнително и след чийто престой в болница дружествата получават фактури със страховити суми. Виткова от години сигнализира за разликите в цените на едни и същи услуги в отделните болници, като миналата година тя обяви, че дружеството й е платило рекордните 10 000 лева за раждане.
Тя даде пример, че за тридневен престой с включени интернет и телевизия варненска болница е поискала 930 лева. Отделно цената за индивидуална стая била 400 лева.
Тя даде и пример, че една и съща операция в една болница струва 500 лева , а в друга болница вземат 1500 лева.
“Една и съща апаратура може да се купи за 100 хиляди и за един милион лева“, заяви Виткова.
"При такива случаи изпращам цялата документация на Изпълнителната агенция "Медицински одит", а на здравния министър лично съм му носила папки със стотици листи. Прекратявала съм и договори с мотива, че текат проверки, но за клиентите си аз съм лошата, защото не работя със съответната болница", заяви Виткова.
В момента хората с допълнителни здравни застраховки са не повече от 250 000 души, като според Виткова така предвижданата промяна в модела няма да стимулира хората да си правят здравни застраховки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай