Вече е ясно как комарите си търсят и намират жертвите – кръвопийците първо надушват плячката, а след това се включват други осезателни органи, които ги отвеждат до източника на храна – т.е. до нас и други животни. Това са открили американски биолози, които съобщават за наблюденията си в списание Current Biology.
„Науката не знаеше почти нищо за това как комарът възприема животните – жертви, как решава къде да кацне и да се нахрани”, казва съавторът на изследването Джеф Рифел.
Биолозите затворили кръвопийци в аеродинамична тръба – изолирана среда, където може да се контролират режимът на въздушните течения и другите условя. В тръбата нямало нищо, което да привлече комарите, освен една малка черна точка. След като учените пуснали струя въглероден двуокис – който живите същества издишват постоянно, всички комари на мига отлетели към черната точка.
Според учените насекомите приели, че точката е знак за присъствие на топлокръвна жертва. Иначе казано, комарите започват да търсят активно храна, когато почувстват, че е наблизо по миризмата. След това обонянието „включва” другите сензорни системи – най-вече зрението.
Според учените ловната стратегия на комара е в три етапа. В първия – на разстояние 10-50 метра от жертвата, насекомото реагира на миризмата на въглеродния двуокис. Ако тя подсказва нещо интересно, комарът започна да търси жертвата с очи – вижда на 5-15 метра. Накрая, когато прелети в близост до метър, насочва „оръжието си” към целта, като се ориентира по топлинното излъчване.
„Въглеродният двуокис е най-добрият сигнал от топлокръвните животни и комарите го улавят от 50 метра. А после, чрез другите миризми и зрението си, определят кой ги чака – елен, крава, куче или човек”, пояснява Рифел.
Сега биолозите подготвят нови експерименти – за да открият кои неврони в кои части на мозъка реагират на различните миризми. Така ще се опитат да определят кои аромати са приятни и кои отблъскват комарите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай