Продължаването на политики, за които е известно, че ще доведат до негативни последици (напр. "изтичане на мозъци"), показва, че "мозъците вече са изтекли". Съществува риск България да последва "френския или румънския сценарий" с бюджетни проблеми. Истинските решения за намаляване на неравенството се крият в ефективна разходна политика и осигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване за всички граждани, независимо от имущественото им състояние, а не в промяната на данъчния модел. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.
Ключова е ефективната, а не номиналната данъчна ставка. Твърденията за високи данъчни ставки (30-40%) в страни с прогресивно облагане (като Франция и Германия) са подвеждащи, тъй като ефективните ставки в тези държави често са близки до тези в България (напр. Германия 12-13% срещу 10,46% в България за ДОД), каза Дацов.
Предполагаемото преминаване към прогресивен данък би натоварило основно хората със средни доходи (3000-5000 лв.), увеличавайки данъчната им тежест с 20-30%, за да се компенсира по-лекото облагане на нискодоходните групи.
Подобна промяна би създала предпоставки за миграция, разширяване на сивия сектор и връщане към неформални плащания, подкопавайки усилията за по-прозрачна и ефективна система, подчерта гостът. По думите му измерването на неравенството по доходи в България е силно изкривено поради включването на безработни, както и селскостопански субсидии, които непропорционално облагодетелстват малък брой фермери.
По-коректно е неравенството да се измерва на база имуществено състояние. Данни на Евростат показват, че по имуществено неравенство България не е сред водещите, което предполага значително укриване на доходи и плащания "на ръка".
Истинските решения за намаляване на неравенството се крият в ефективна разходна политика и осигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване за всички граждани, независимо от имущественото им състояние, категоричен бе Любомир Дацов. Той изтъкна, че е важно да се разбира функцията на данъците, като посочи, че първостепенната им функция е осигуряване на стабилни и устойчиви държавни разходи.
Второстепенна функция е влиянието върху икономическия модел, добави събеседникът. "По-високият дял на косвените данъци потиска потреблението, докато по-ниският дял на преките данъци стимулира заетостта и растежа".
"Настоящият модел на България фаворизира растежа и заетостта, насочен към привличане на висококвалифицирани кадри".
Бюджетният дефицит в България не може директно да се сравнява с този на Франция. Дефицитът във Франция се дължи до голяма степен на мащабни трансфери от централния бюджет към социалноосигурителните фондове, които са значително по-големи от българските.
Българският бюджет е гъвкав и позволява преразпределение на разходи, което може да прикрие истински финансови проблеми. При реални бюджетни ограничения много институции биха фалирали.
Бюджетът е като "голям танкер" – промените отнемат много време (години), за да се проявят, каза Дацов. Към момента около 43-45% от българската икономика преминава през бюджета. Съществува риск България да последва "френски или румънски сценарий" с бюджетни проблеми, като Румъния е започнала да се сблъсква със сериозни проблеми около 2018 г., а България вече показва съществени бюджетни проблеми от 2021 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай