Tип 1 и тип 2 не са достатъчно коректно разграничение на видовете диабет. Всъщност има поне пет отчетливи разновидности на болестта и от разпознаването им зависи коя ще е най-ефективната терапия. Това твърди ново проучване на шведски и финландски учени, публиквано в журнала "Лансет" и цитирано от Би Би Си.
Диабетът засяга един от 11 души по света и повишава рисковете от сърдечен удар и инсулт, слепота, бъбречна недостатъчност и ампутация на крайниците. Това е хронично заболяване, при което е нарушен балансът на кръвната захар на един човек или заради невъзможността на панкреаса да произвежда инсулин, с който да я обработва (при тип 1), или заради неспособността на произведения инсулин да се справя с нея (тип 2). Ето защо в първия случай винаги се налага изкуствено внасяне на инсулин в тялото чрез инжектиране, докато при втория тип може да има различни терапевтични стратегии и нужди в зависимост от това колко е сериозен дисбалансът и колко е напреднало заболяването.
Тип 1 засяга около една десета от всички диабетно болни хора - възниква при млади хора, защото е генетично заложен, макар че се отключва от фактори на средата като стрес, и е състояние, което до края на живота изисква инжектиране на инсулин. Тип 2 обаче е масовият случай и се счита, че възниква най-често с напредване на възрастта и заради наднормено тегло и лош начин на живот, но всъщност може да се прояви и при млади, и при възрастни, и при хора със затлъстяване, и при такива с нормално тегло, може да налага прием на инсулин или на лекарства, но пък да се постави под контрол и дори само с подходящ хранителен режим.
Точно тези различни степени при диабет тип 2 са разграничили учените от Центъра за изследване на диабета в Университета в Лунд, Швеция и от Института за молекулярна медицина във Финландия, след като категоризирали в детайли общо близо 15 хиляди пациенти с диабет. Получили се пет отчетливо различни групи, при които заболяването има и отчетливо различни характеристики.
Тип 1: В първата пациентска група попадат характеристиките, които са познати и до момента за тип 1 - автоимунно заболвяване, проявено при млади хора, при което панкреасът е с нарушена функция и не може да произвежда инсулин.
Тип 2: Вторият тип, категоризиран от скандинавските учени, много прилича на тип 1, защото също като при него болните са млади хора, със здравословно тегло, но с нарушено производство на инсулин. Разликата е, че имунната система и наднорменото тегло не са причината за тези проблеми, а както изследователите открили - виновникът е един дефект в бета клетките на тези хора. Те имат повишен риск от слепота, отбелязва научната публикация.
Тип 3: Групата на хората с остра инсулинова резистентност според статистиката е с високо общо наднормено тегло и макар че тези хора все още произвеждат инсулин, тялото им вече не откликва на него, затова е необходима по-сериозна медикаментозна намеса и нормализиране на храненето. Хората в тази група са особено застрашени от бъбречна недостатъчност.
Тип 4: Тази разновидност е при хора с голямо наднормено тегло и дори с болестно затлъстяване, които обаче метаболитно са много по-близки до здравите и хората в норма, отколкото тези от тип 3.
Тип 5: При хора в напреднала възраст (т. нар. старчески диабет), развили симптоми значително по-късно от другите четири групи и с далеч по-леки прояви на болестта, която може да мине и без сериозни усложнения до края на живота им.
Откритието за петте групи пациенти и съответно петте типа на болестта е изключително ценно, защото е крачка в разработването на персонализирана медицина за най-значимото и широкоразпространено трайно заболяване в света и особено в развитите страни, отбелязват изследователите. Първите три разновидности могат да се третират с по-агресивни методи и инсулинови инжекции, докато последните две не изискват това, а по-скоро разумно хранене и превенция на усложненията чрез добър контрол и наблюдение на болестта, обобщават те.
Източник: dnevnik.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай