Днес е : Неделя, 19 Септември 2021

Актуализация на бюджета: четиво в аванс за бъдещите депутати

Публикация 03 Jul, 2021 / Лъчезар Богданов ИПИ

    Министърът на финансите Асен Василев обяви, че министерството работи по проект за актуализация на бюджета за текущата година, а планът е той да бъде представен преди парламентарните избори. Засега е ясно намерението да се предложи увеличаване на разходите с между 1 и 1,5 милиарда лева при запазване на размера на бюджетния дефицит, което отразява очакванията на министерството за по-добро от заложеното изпълнение на приходите. Заявката беше направена в рамките на дискусия на Обществен съвет към министъра на финансите на тема разходи[1] , на която обаче се обсъдиха редица структурни разрези в приходната и разходната част на бюджета; те нямат връзка с готвената актуализация, а по-скоро могат да послужат за информиран и рационален дебат по средносрочни и дългосрочни промени в приоритетите на фискалната политика.

   Извън политическия риск, потенциално възникващ при внасяне на актуализация на бюджет преди формиране на управленско мнозинство, такова решение  не може да се разглежда напълно отделно от регулярния бюджетен процес. Вече имаме натрупани пропуски в бюджетната процедура – предишното правителство не прие средносрочна бюджетна прогноза и макроикономическа прогноза през април. Тези документи отдавна би следвало да са изготвени в министерство на финансите и би следвало да бъдат приети от настоящия министерски съвет. Но и без този формален акт те могат да бъдат  публикувани за обществено обсъждане – това със сигурност ще постави предлаганите промени с актуализацията в контекст. Например, неколкократно министър Василев заявява, че доброто изпълнение на приходите е свързано с подобряване на конюнктурата и възстановяване на икономическата активност – това е добра причина да видим една актуална прогноза за ключови икономически показатели за 2021 и (поне) 2022 г.

   Заедно с това е важно да се публикува и отчет за изпълнението на бюджета за полугодието. Традиционно пълният доклад се одобрява през втората половина на август или първите десет дни на септември, но данните позволяват такъв доклад, дори непълен, да бъде изготвен и публично достъпен още в средата на юли. В случая няма никакво съмнение, че идеите на министъра на финансите, и в по-широк смисъл – на служебното правителство, трябва да се анализират и оценяват именно съобразно последни данни за бюджетните приходи и разходи.

Графика 1: Ръст на данъчните и неданъчните приходи през 2021 г. спрямо 2020 г., към края на месеца (в млрд. лева)

 

 Заб. През април са отчетени 660 млн. лева плащане по концесията за Летище „София“

   Източник: Министерство на финансите

Към момента достъпните данни потвърждават очакването на министър Василев за преизпълнение на заложените приходи, дори то звучи – поне засега – по-скоро консервативно. В приетия бюджет за 2021 г. се предвижда ръст на данъчните и неданъчните приходи спрямо 2020 г. от малко под 2,1 млрд. лева. Към края на юни обаче нарастването е вече 3,6 милиарда лева – дори до края на годината да няма никакъв ръст, разликата спрямо прогнозата в приетия закон за бюджета е 1,5 млрд. лева. Но това е слабо вероятно, освен ако не допуснем много по-тежка здравна криза от миналата есен; във всички други хипотези приходите ще са по-високи от тези през съответните летни и есенни месеци на 2020 г. Какви още нюанси в бюджетното изпълнение си струва да се отбележат:

  • За полугодието нарастването на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на 2020 г. е 3,6 млрд. лева. Логично през първото тримесечие ръстът е значително по-малък – 550 млн. лева – като това се дължи на по-високата база от предкризисните месеци на 2020 г. През второто  тримесечие увеличението е с 3 млрд. лева, което отразява както рязкото свиване на приходите след въвеждането на извънредното положение през 2020 г. – особено за месеците април и май, така и получените приходи от първоначалното плащане по концесията за Летище „София“ и удължения краен срок за годишното плащане на корпоративния данък.
  • Данъчните приходи в държавния бюджет растат с 32% през април и 31% през май спрямо същите месеци на 2020 г. Особено силен е този ефект при постъпленията от данък върху добавената стойност, които отбелязват ръст от 46% и 42%. Нищо шокиращо не бива да търсим в тези данни – достатъчен е дори бегъл преглед на индикаторите за потребление, доходи, търговия на дребно и  пътувания за да видим, че увеличението отразява възстановяването след драстичния спад през първите месеци на кризата миналата година.
  • За целия период от януари до май данъчните приходи в държавния бюджет се увеличават с 1 934 млн. лева, или 21%. Основен принос има ръстът в постъпленията от ДДС – 840 млн., от данък върху доходите – 240 млн. лева и от социално-осигурителни вноски – над 470 млн. лева. Тези резултати са резултат както на възстановяването на заетостта и вътрешното потребление, така и на запазилата се тенденция за нарастване на разходите за труд. Допълнителен принос имат и решенията за увеличаване с изпреварващ темп на заплатите в част от публичния сектор, както и значителното увеличение на доходите от пенсии заради вдигането на минималната пенсия още от януари и месечните добавки. В публикуваните данни все още не можем да видим приходите от корпоративен данък – срокът беше изместен за 30 юни, а поне по краткото съобщение на министерството на финансите изпълнението е добро. Приходите от такси нарастват с 240 милиона, което вероятно отразява ръст при тол-таксите заради активизирането в товарния транспорт.

 

Графика 2: Ръст на приходите от основни източници за периода януари-май 2021 г. спрямо същия период на предходната година (в млн. лева)

 

Заб. * През април са отчетени 660 млн. лева плащане по концесията за Летище „София“

   ** Не включва годишната вноска, за която срокът през тази година е 30 юни

Източник: Министерство на финансите

    -  Голямата разлика в бюджетното изпълнение е в разходната страна – за първите пет месеца те са с 26,9% по-високи от същия период на 2020 г. Трябва обаче да припомним, че непосредствено след въвеждане на извънредното положение част от администрациите спряха (на практика – отложиха) извършването на някои разходи; имаше известен период, в който не се провеждаха изобщо процедури по обществени поръчки. Това логично доведе до известно задържане на разходите именно през април и май. Но все пак съществените фактори за нарастването на разходите са други. Социалните разходи са нараснали с близо 1,8 млрд. лева – с 24,6% спрямо същите месеци на 2020 г. Това представлява 42% от общото увеличение на разходите в консолидираната програма и е резултат от значителното увеличение на минималната пенсия – при това, двукратно - и месечните добавки за пенсионерите. Субсидиите – включващи всички мерки за подкрепа на бизнеса, включително 60/40 - са нараснали с 832 млн. лева (78% спрямо миналата година), което допринася за още 20% от общото увеличение. Разходите за персонал се увеличават с 805 млн. лева (18,5% спрямо миналата година) и добавят още 20% от общия ръст, като това се дължи на повишението на заплатите на част от администрацията, на учителите (което беше започнало още преди пандемията) и допълнителните възнаграждения на медицинския персонал.

  Графика 3 : Принос нарастването на разходите в консолидирания бюджет на годишна база за периода януари-май

 

Източник: Министерство на финансите

   Поставяйки на дневен ред темата за изменение на бюджета служебното правителство трябва да е наясно, че решението е в ръцете на новия парламент. Конституцията ясно казва, че само министерския съвет може да внася промени в бюджетния закон, но след инициирането на тази процедура народните представители имат неограничена свобода да променят проекта. Казано иначе, министърът на финансите може да има свое виждане за разходните приоритети, но законодателят може ги измени както намери за добре. В същото време, все още няма да има правителство, подкрепено от мнозинство, което да носи политическа отговорност за гласуваните нови параметри в бюджета. Рискът от надпревара в предлагане на популярни разходни инициативи е голям – дори само примерите в последните дни от краткия живот на предходното народно събрание го показва.


[1] В дискусията участва и авторът на този текст

 

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама