В дългосрочен план инфлацията може да бъде овладяна с намаляване на паричното предлагане – да теглим по-малко дългове и да правим по-малък бюджетен дефицит. Това мнение изрази Владислав Панев, икономист и политик по Bloomberg TV Bulgaria.
„Заплатите в администрацията се увеличават с 50-70% на година, без насреща да имаме ръст на конкурентоспособността на икономиката. Промишленото производство намалява в 50 от последните 53 месеца, т.е. от 2023 г. насам, а вносът се увеличава и това тласка цените нагоре“, отбеляза той.
Панев напомни, че през март имаме търговски дефицит от 1,4 млрд. евро, който не е рекорден, рекордът беше поставен през декември миналата година.
Според икономиста причината за дефицита през март не са цените на горивата заради началото на войната в Персийския залив, а ясната тенденция България да става все по-неконкурентоспособна.
Той посочи, че ръстът на икономиката от 2,9% през първото тримесечие е временен, тъй като е резултат от повишаването на потреблението, което нараства, защото „държавните служители ги замерят с пачки“.
Панев е категоричен, че това изкривява конкуренцията, тъй като хората във всички градове в страната се стремят да станат държавни служители, вместо да развиват частен бизнес.
„Докато икономиката все още расте, бюджетните разходи трябва да се овладеят, така че страната ни да не прави големи дефицити и паричното предлагане да не нараства бурно, тъй като това води до ръст на цените“, коментира Панев. Той не смята, че трябва да се мисли за компенсации при сегашните цени на горивата, тъй като те не са много по-различни от нивата им преди две години.
„Цените на петрола, които в момента са сто долара за барел, не са нещо изключително. Ако кризата в Персийския залив продължи още месец-два, очаквам да видим рекорди от по 150-200 долара за барел или дори повече. Тогава вече трябва да се мисли за компенсации“, анализира ситуацията икономистът.
По думите му българският бизнес и производство могат да бъдат подкрепени чрез повишаване на прага за регистрация по ДДС, който сега е около 80 хил. евро. Това, според него, би дало глътка въздух на дребните земеделски производители, например.
Панев смята, че от подкрепа се нуждаят производителите на оранжерийни зеленчуци, тъй като те са подложени на двоен натиск върху себестойността на продукцията им – двойно поскъпване на торовете тази година и с 50% по-високи цени на природния газ на европейските пазари, който им е необходим, за да отопляват оранжериите си.
„Помощта трябва да бъде насочена към тях, ако искаме да обърнем тенденцията и да не внасяме 80% от зеленчуците си“, каза още Панев и добави, че в по-широк аспект трябва да се преосмисли начинът на разпределяне на земеделските субсидии, така че да не стимулират изключително зърнопроизводителите, а да се обърне внимание и на другите сектори.
Икономистът изтъкна, че Законът за защита на потребителите на „Прогресивна България“ е направен за пред публиката, само за да се каже, че мнозинството мисли за народа.
