Новата власт даде заявка, че не може да очакваме реформи с изготвянето на бюджета за 2026 г., при което амбициозните планове в предизборната програма на "Прогресивна България" вероятно остават за следващата година.
"Няма време за всеобхватни реформи сега при изготвяне на бюджета за 2026 г. Веднага след сформиране на новото правителство на "Прогресивна България" ще бъде направен пълен и безкомпромисен финансов анализ на държавата. Въз основа на него ще бъдат предприети всички мерки на новото управление."
Това обяви Константин Проданов от "Прогресивна България" по време на дебата днес в пленарна зала за състоянието на финансите на държавата.
По думите на Проданов новата власт е поставена пред "нерешимо уравнение" да осигури всички социални плащания, подпомагане на ключови сектори и уязвими групи, авансови плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и да удържи до 3% дефицита, за да не попаднем още през първата година на членството в еврозоната в процедура по свръхдефицит.
"Това заварено положение налага да се прибегне до дълговите пазари, за да се гарантират базовите функции на държавата", посочи Проданов.
По искане на "Прогресивна България" днес в парламента бе изслушан служебния министър на финансите Георги Клисурски за финансовото състояние, в което оставя страната.
Държавните финанси вече зависят от новата власт
"Състоянието на финансите на държавата е адекватно на ситуацията, а тя е липса на редовен бюджет, като служебното правителство работи с удължителен бюджет без промяна на фискалната политика от 2025 г. Как ще завърши годината и как ще еволюират държавните финанси зависи изцяло от това какъв редовен бюджет за 2026 г. ще бъде гласуван", заяви Клисурски.
Както е известно към 30 април бюджетният дефицит скочи до рекордните 1.750 млрд. евро, което е 1.4% от БВП, като месец преди това дупката в хазната бе 1.5 млрд. евро.
Клисурски разясни разминаването с информацията, която подаде по-рано, че през април не е отчетен дефицит и направените месечни разходи са били колкото събраните приходи. Оказва се, че министърът е имал предвид дефицита на бюджета на сектор "Държавно управление", където през април приходите са били 2.5 млрд. евро и разходите също 2.5 млрд. Държавният бюджет обаче е част от Консолидираната фискална програма, в която участват и бюджетите на НЗОК, ДОО, на общините и европейските средства. По КФН дефицитът през април е бил 220 млн. евро.
Освен това в бюджета не е постъпила обичайната за април вноска на БНБ, която след влизането ни в еврозоната вече минава през одит от Европейската централна банка и ще постъпи чак през юни. Сумата е около 250 млн. евро.
Към 30 април във Фискалния резерв има 6.8 млрд. евро, което е високо ниво спрямо други предходни години, докладва още служебният финансов министър. "Като се изключат парите на Сребърния фонд (2.3 млрд. евро към края на март по данни на МФ) във Фискалния резерв остават достатъчно средства за покриване на потенциалния дефицит в следващите два месеца до приемане на редовен бюджет", посочи Клисурски.
Допълнителен натиск върху дефицита тази година оказват плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, чието действие приключва до края на август. До края на 2025 г. са били разплатени от предишните управляващи едва 11% по ПВУ, а останалите 89% от 4 млрд. евро, трябва да се направят в следващите месеци. Служебното правителство е успяло да разплати над 500 млн. евро от тях и това също е разширило дефицита през първите четири месеца на 2026 г. "През втората половина на 2026 г. обаче страната ни трябва да направи всичко възможно, за да получи четвъртото и петото плащане по ПВУ за общо 1.5 млрд. евро, с което според мен ще успее да влезе в ограничението от 3% дефицит в края на годината", посочи Клисурски.
Реакции
"Всички партии имат вина за състоянието на публичните финанси заради бюджетния волунтаризъм, воден през последните 4-5 години. Вината е на лидера на най-голямата политическа сила в момента, който вкара в политиката хора, които наложиха тезата, че трябва да се правят големи бюджетни дефицити, за да се вдигат заплати", каза бившият финансов министър Владислав Горанов, сега депутат от ГЕРБ, визирайки бившия президент Румен Радев, посочил за финансов министър в първия служебен кабинет Асен Василев.
От "Демократична България" призоваха новите управляващи едновременно в парламента да започнат дебатите и за бюджет 2026, и за бюджет 2027. "Ако реформите не се правят през първата година на управлението, после няма да има време", заяви Мартин Димитров.
От "Продължаваме промяна" смятат, че финансовото състояние на държавата се драматизира излишно. "Виждаме, че има достатъчно ресурс във Фискалния резерв, а "Прогресивна България" има пълното мнозинство да направи необходимите реформи, включително реформа в администрацията", заяви Асен Василев.
