Процесът по нарастване на бюджетния дефицит в България не е катастрофален и може да бъде овладян. Няма сериозни доводи за премахване на минималната работна заплата, но може би е нужно да се премине към диференциацията ѝ на регионален принцип. Плоският данък не води до повишаване на събираемостта и в перспектива може да се мисли за преминаване към умерена форма на прогресивно подоходно облагане. Това коментира икономистът проф. Ганчо Ганчев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Според него бюджетният дефицит може да се овладее чрез ограничаване нарастването на някои разходи и при разумна фискална политика той може да бъде в рамките на 3%.
Що се отнася до заплащането, България е страната с най-високо разслояване на доходите в ЕС, затова според Ганчев имаме нужда от инструмент за социална политика в областта на доходите какъвто е минималната работна заплата.
„Проблемът не е толкова в минималната заплата, която трябва да бъде регламентирана, а в цялостното обвързване на всички доходи с определен среден доход. То може да бъде прекъснато."
Във връзка с данъчното облагане икономистът посочи, че чуждестранните инвестиции у нас са били най-високи, когато в страната ни имаше прогресивно данъчно облагане до 2007-2008 г. Тогава в някои години дефицитът по текущата сметка е достигал до над 20% от БВП, т.е. имало е огромни чуждестранни инвестиции.
„Когато въведохме плоското облагане, те спаднаха и остават на ниско равнище в сравнение с другите страни. Идеята, че много ниското облагане е огромен стимул за инвестиции, включително чуждестранни, не се потвърждава“, отбеляза Ганчев.
За привличането на чуждестранни инвеститори от значение са и други фактори като борба с корупцията, ненамеса на държавата в дейността на бизнеса, ефективна съдебна система, посочи той.
По думите му плоското облагане у нас е силно регресивно, тъй като хората с най-ниски доходи плащат по-голям дял за данъци от тези с високи доходи. А в повечето европейски страни данъчното облагане е прогресивно, включително много държави с плосък данък са се отказали от него, тъй като създава тежки проблеми.
Данните на Евростат за инфлацията през април, които поставят България на първо място в ЕС по годишна инфлация, показват натрупаните напрежения през последните години, свързани с бюджетния дефицит и действията на правителството за овладяване на цените в процеса на присъединяване на страната към еврозоната, отбеляза Ганчев. Те бяха недобре позиционирани и структурирани и това доведе до по-висока инфлация, счита той.
Икономистът припомни, че в еврозоната борбата с инфлацията е отговорност на Европейската централна банка (ЕЦБ), а не на правителствата на страните членки. Засега ЕЦБ избягва да повиши основния си лихвен процент, който е основният ѝ инструмент за борба с инфлацията, тъй като счита, че ускоряването на ръста на цените е по-скоро временен, свързан с блокадата на Ормузкия проток.
„Ако инфлацията продължи да се ускорява, вероятно ще видим повишаване на лихвените проценти с негативни последици за реалния сектор и капиталовите пазари.“
България има проблем със структурирането на бюджетните разходи, някои от тях може да бъдат орязани, особено плановете за прекомерно увеличаване на заплатите в някои сектори, счита Ганчев.
Но страната ни има и стратегически проблем с позиционирането на държавните разходи и тяхната структура, предупреди той. „От 15-20 години се говори за преминаване към програмно-целеви подход за бюджетиране. Това означава по друг начин да се структурират приходите и разходите от гледна точка на тяхната ефективност и роля за икономиката“, посочи гостът.
Според него сега страната ни финансира възпроизвеждането на една и съща структура на държавните разходи, а задачата е по-скоро да се оптимизират разходите. Но това е сложна задача, която не може да бъде решена в рамките на един-два бюджетни периода. „Положителното е, че имаме перспектива за правителство, което да изпълни пълен мандат и в неговите рамки да оптимизира структурата на бюджетните разходи“, изтъкна Ганчев.
Той отбеляза, че България няма свръхразходи в сравнение с останалите страни членки на ЕС, те са под средните за съюза като дял от БВП. Същото важи и за държавния дълг. Но има сектори като вътрешна сигурност, които като дял от БВП са два пъти по-високо финансирани, от средното равнище в ЕС. Други пък са недофинансирани.
„Отделни сектори са се превърнали във феодални владения. Нужна е структурна оптимизация на държавните разходи, друг начин за контрол върху ефективността на използването на бюджетните средства, нови принципи за заплащане в държавния и общинския сектор.“
Как България може да ускори икономическия си растеж? Достатъчни ли са мерките на служебното правителство за подкрепа заради високите цени на енергоносителите? Възможна ли е стагфлация у нас? Какви са дефицитите на пазара на труда?
