Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Работи като главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.
Акценти:
Когато говорим за климатичните промени и здравето, рядко поставяме фокуса върху мъжете. А именно те са свръхпредставени сред работещите на открито и по-често изложени на екстремни горещини, студени вълни и замърсен въздух. В България това засяга стотици хиляди мъже и се отразява не само на риска от трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, но и на репродуктивното и психичното здраве. Този текст разглежда кои климатични рискове засягат мъжете най-силно и защо те трябва да бъдат част от разговора за климатична справедливост.
Климатичната уязвимост описва степента, в която дадена група хора е застрашена от измененията в климата и способността ѝ да се справя с последствията. Тя се определя от 3 ключови фактора (Фиг 1):
Фиг. 1: Компоненти на климатичната уязвимост, Източник
Климатичната уязвимост не е равномерно разпределена, а следва съществуващи социални, икономически и здравни неравенства, които правят някои групи по-засегнати от други. В този смисъл и половите различия при климатичните рискове не са само въпрос на биологична обусловеност, а резултат от различно излагане, чувствителност и достъп до ресурси, които оформят начина, по който жените и мъжете преживяват климатичните промени.
Мъжете по-често са изложени на климатични рискове заради работа на открито и физически труд. От друга страна жените са по-уязвими заради по-силното въздействие на екстремни климатични явления върху женския организъм (биофизична уязвимост) и заради социални и икономически неравенства, които ограничават възможностите им за защита и адаптация.
Сходна разлика се наблюдава и при адаптивния капацитет – способността да се справяме с последиците от климатичните промени. Средностатистически мъжете разполагат с по-висок адаптивен капацитет, най-вече поради по-високите си доходи. В България разликата в средната годишна заплата между мъжете и жените е около 20%, като подобна тенденция се наблюдава и в останалите страни от Европейския съюз.
Повечето изследвания потвърждават, че жените са по-уязвими към промените в климата по отношение на здравето. Анализ на 130 рецензирани проучвания установява, че жените и момичетата често са изправени пред непропорционално високи рискове за здравето от въздействието на изменението на климата в сравнение с мъжете и момчетата.

Фиг. 2: Диаграма на съотношението на мъжете и жените, засегнати от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен анализ от Carbon Brief.
Уязвимостта обаче нараства с увеличаването на излагането на екстремни климатични условия, което при мъжете се дължи най-вече на характера на заетостта им. Според данни, публикувани в медицинското списание The Lancet, през 2022 г. приблизително 1,6 милиарда души по света са работили на открито — това е около 26,4% от населението на възраст над 15 години. Преобладаващата част от тази група са мъже.
Други изследвания показват, че от 1970 г. насам около 1/3 от мъжете в трудоспособна възраст са били ангажирани с редовна работа на открито, най-често в сектори като строителство, транспорт и услуги (напр. косене на трева). Над 75% от работещите на открито са мъже, като повече от 80% от тях нямат висше образование. Липсата на висше образование допълнително увеличава вероятността за заетост на открито.
Мъжете са по-застрашени по отношение на инфекциозните болести, вероятно защото често са в по-тесен контакт с природата, където могат да бъдат заразени от векторно-преносими инфекции и такива, пренасяни по вода.
Макар повечето изследвания да посочват жените като по-уязвими при периоди на необичайна жега и свързаната с тях смъртност, няколко проучвания в САЩ и Австралия показват обратна тенденция. Като основни причини се изтъкват по-продължителното излагане на високи температури заради работа и обществени дейности на открито, както и социалната изолация, която засяга немалка част от възрастните мъже.
|
Какви здравни рискове крие работата на открито?
|
Множество епидемиологични проучвания показват, че мъжете са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че докато средната възраст за първи инфаркт при мъжете е около 65 години, при жените тя е приблизително 72 години. Тази разлика се дължи на комбинация от биологични, хормонални и поведенчески фактори, които определят различния риск при двата пола. Така работата на открито в горещо и студено време вероятно оказва силно влияние върху преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания при мъжете.
Толерантността към горещините намалява с възрастта, но броят на по-възрастните работещи расте – заради застаряването на населението и по-късното пенсиониране. Така все повече хора в по-рискова възраст са изложени на топлинен стрес, проблем, който засяга повечето развити страни, включително България.
Студените вълни заслужават специално внимание, тъй като са свързани с висок сърдечно-съдов риск, а работещите на открито са уязвима група. Установено е, че при всеки 1000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания, 9,1 са свързани с екстремно студени дни. Студените вълни през зимния сезон увеличават и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет. Ниските температури и често съпровождащите ги твърди валежи и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия. Установено е и за България, че честотата на студените вълни се запазва непроменена през последните години, въпреки затоплянето на зимите.
Според данни на НСИ от 2025 г. броят на работещите на открито е около 700 000 души, основно в селско, горско и рибно стопанство, строителство, транспорт и логистика, служители в комуналните услуги, озеленяване и поддръжка на инфраструктурата. Важно е да се подчертае, че тези числа отразяват само официално регистрираната заетост, а в тези сектори нерядко се наблюдават нерегламентирани трудови правоотношения, което предполага по-висока реална заетост.
Излагането на горещо време и други метеорологични рискове, свързани с работата на открито, е значително по-високо при мъжете и в България. Данни, цитирани от The Lancet, показват, че в световен мащаб мъжете са около 75% от всички работещи на открито. По данни на НСИ за 2025 г. общият брой на заетите в страната е малко над 2,9 млн. души, от които над 1,5 млн. са мъже. Ако екстраполираме това глобално съотношение към българския контекст, може да се предположи, че климатичните рискове, свързани с работата на открито, засягат над половин милион мъже. На практика това означава, че мъжете у нас работят на открито почти три пъти (2.7) по-често в сравнение с жените.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай