Как климатът засяга здравето на мъжете?

---

Горещите вълни, замърсеният въздух и работата на открито застрашават здравето на мъжете в България

           Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Работи като главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Акценти:

• Мъжете са свръхпредставени сред работещите на открито – в световен мащаб около 75% от всички заети на открито са мъже.
• В България броят на работещите на открито достига 700 000 души, което приблизително означава, че над половин милион мъже са пряко засегнати от метеорологични рискове.
• Това води до по-висок риск от топлинен стрес, трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, особено при зачестяващите горещи и студени вълни.
• Работата в жегата е и здравен, и регулаторен проблем – докато за труд на закрито има по-ниски температурни прагове, работата на открито в България се спира едва при 38°С, а контролът и санкциите често са недостатъчни.
• Климатичните промени засягат и мъжката плодовитост – горещите вълни и замърсеният въздух, който в България е хроничен проблем, се свързват с по-ниско качество на спермата и спад в нивата на тестостерон, който влияе върху репродуктивното и общото здраве.
• Психичното здраве на мъжете също е под натиск – проучвания показват по-висок риск от самоубийства след екстремни климатични събития.

Когато говорим за климатичните промени и здравето, рядко поставяме фокуса върху мъжете. А именно те са свръхпредставени сред работещите на открито и по-често изложени на екстремни горещини, студени вълни и замърсен въздух. В България това засяга стотици хиляди мъже и се отразява не само на риска от трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, но и на репродуктивното и психичното здраве. Този текст разглежда кои климатични рискове засягат мъжете най-силно и защо те трябва да бъдат част от разговора за климатична справедливост.

Климатът не засяга всички еднакво

Климатичната уязвимост описва степента, в която дадена група хора е застрашена от измененията в климата и способността ѝ да се справя с последствията. Тя се определя от 3 ключови фактора (Фиг 1):

1. излагането на климатични опасности, като горещи вълни и наводнения
2. чувствителността към тези рискове
3. възможностите за адаптация.    

Фиг. 1: Компоненти на климатичната уязвимост, Източник

Климатичната уязвимост не е равномерно разпределена, а следва съществуващи социални, икономически и здравни неравенства, които правят някои групи по-засегнати от други. В този смисъл и половите различия при климатичните рискове не са само въпрос на биологична обусловеност, а резултат от различно излагане, чувствителност и достъп до ресурси, които оформят начина, по който жените и мъжете преживяват климатичните промени.

Мъжете по-често са изложени на климатични рискове заради работа на открито и физически труд. От друга страна жените са по-уязвими заради по-силното въздействие на екстремни климатични явления върху женския организъм (биофизична уязвимост) и заради социални и икономически неравенства, които ограничават възможностите им за защита и адаптация.

Сходна разлика се наблюдава и при адаптивния капацитет – способността да се справяме с последиците от климатичните промени. Средностатистически мъжете разполагат с по-висок адаптивен капацитет, най-вече поради по-високите си доходи. В България разликата в средната годишна заплата между мъжете и жените е около 20%, като подобна тенденция се наблюдава и в останалите страни от Европейския съюз.

Повечето изследвания потвърждават, че жените са по-уязвими към промените в климата по отношение на здравето. Анализ на 130 рецензирани проучвания установява, че жените и момичетата често са изправени пред непропорционално високи рискове за здравето от въздействието на изменението на климата в сравнение с мъжете и момчетата.

Фиг. 2: Диаграма на съотношението на мъжете и жените, засегнати от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен анализ от Carbon Brief.

Излагане на екстремни климатични условия

Уязвимостта обаче нараства с увеличаването на излагането на екстремни климатични условия, което при мъжете се дължи най-вече на характера на заетостта им. Според данни, публикувани в медицинското списание The Lancet, през 2022 г. приблизително 1,6 милиарда души по света са работили на открито — това е около 26,4% от населението на възраст над 15 години. Преобладаващата част от тази група са мъже.

Други изследвания показват, че от 1970 г. насам около 1/3 от мъжете в трудоспособна възраст са били ангажирани с редовна работа на открито, най-често в сектори като строителство, транспорт и услуги (напр. косене на трева). Над 75% от работещите на открито са мъже, като повече от 80% от тях нямат висше образование. Липсата на висше образование допълнително увеличава вероятността за заетост на открито.

Работата на открито като здравен риск

Мъжете са по-застрашени по отношение на инфекциозните болести, вероятно защото често са в по-тесен контакт с природата, където могат да бъдат заразени от векторно-преносими инфекции и такива, пренасяни по вода.

Макар повечето изследвания да посочват жените като по-уязвими при периоди на необичайна жега и свързаната с тях смъртност, няколко проучвания в САЩ и Австралия показват обратна тенденция. Като основни причини се изтъкват по-продължителното излагане на високи температури заради работа и обществени дейности на открито, както и социалната изолация, която засяга немалка част от възрастните мъже.

Какви здравни рискове крие работата на открито? Заболявания и смъртност, свързани с топлината: извършването на напрегната работа на открито в индустрии като селско стопанство, минно дело и строителство включват дълги часове престой при високи температури. Сърдечно-съдови проблеми: екстремните температури могат да предизвикат инфаркти и инсулти. Трудови злополуки: продължителното излагане на топлина може да намали когнитивните и двигателните умения, което увеличава вероятността от трудови злополуки. Риск от травми, наранявания и смърт от други метеорологични екстремуми като силен вятър, студени вълни, гръмотевични бури, наводнения и др., които зачестяват. Инфекциозни заболявания: поради определени професионални специфики, например в земеделието или при риболова, мъжете са изложени на по-висок риск от заразяване с болести, предавани по вода и чрез вектори. Респираторни проблеми: замърсяването на въздуха може да влоши съществуващите белодробни заболявания и да увеличи податливостта към инфекции на дихателните пътища.

Множество епидемиологични проучвания показват, че мъжете са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че докато средната възраст за първи инфаркт при мъжете е около 65 години, при жените тя е приблизително 72 години. Тази разлика се дължи на комбинация от биологични, хормонални и поведенчески фактори, които определят различния риск при двата пола. Така работата на открито в горещо и студено време вероятно оказва силно влияние върху преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания при мъжете.

Толерантността към горещините намалява с възрастта, но броят на по-възрастните работещи расте – заради застаряването на населението и по-късното пенсиониране. Така все повече хора в по-рискова възраст са изложени на топлинен стрес, проблем, който засяга повечето развити страни, включително България.

Работа при ниски температури

Студените вълни заслужават специално внимание, тъй като са свързани с висок сърдечно-съдов риск, а работещите на открито са уязвима група. Установено е, че при всеки 1000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания, 9,1 са свързани с екстремно студени дни. Студените вълни през зимния сезон увеличават и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет. Ниските температури и често съпровождащите ги твърди валежи и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия. Установено е и за България, че честотата на студените вълни се запазва непроменена през последните години, въпреки затоплянето на зимите.

Колко хора са заети в отрасли, свързани с работа на открито в България?

Според данни на НСИ от 2025 г. броят на работещите на открито е около 700 000 души, основно в селско, горско и рибно стопанство, строителство, транспорт и логистика, служители в комуналните услуги, озеленяване и поддръжка на инфраструктурата. Важно е да се подчертае, че тези числа отразяват само официално регистрираната заетост, а в тези сектори нерядко се наблюдават нерегламентирани трудови правоотношения, което предполага по-висока реална заетост.

Излагането на горещо време и други метеорологични рискове, свързани с работата на открито, е значително по-високо при мъжете и в България. Данни, цитирани от The Lancet, показват, че в световен мащаб мъжете са около 75% от всички работещи на открито. По данни на НСИ за 2025 г. общият брой на заетите в страната е малко над 2,9 млн. души, от които над 1,5 млн. са мъже. Ако екстраполираме това глобално съотношение към българския контекст, може да се предположи, че климатичните рискове, свързани с работата на открито, засягат над половин милион мъже. На практика това означава, че мъжете у нас работят на открито почти три пъти (2.7) по-често в сравнение с жените.

---