Влизаш в болница да се лекуваш от нещо, излизаш заразен с резистентна на лекарства бактерия. Дори не знаеш, докато не се появят симптоми на инфекция. Ако се проявят.
Болниците са длъжни да докладват за вътреболнични инфекции, но рядко го правят. Изпълнителната агенция "Медицински надзор" е длъжна да ги проверява за такива, особено при подаден сигнал, но често не го прави.
Междувременно все повече пациенти умират или са с увредено здраве след агресивно лечение на бактерии, станали резистентни на съществуващите антибиотици.
А те са станали резистентни, защото не са убити навреме по най-простия познат на медицината начин - чрез дезинфекция.
"Почти във всички болници в България се изолира мултирезистентният щам на клебсиела пневмония, като повечето пациенти се изписват без да знаят, че са заразени с бактерията".
Почти във всички болници се изолира мултирезистентният щам клебсиела
Това каза пред Свободна Европа доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦОЗА).
Бактерията води до инфекции на дихателните пътища, усложнение при хронични болести, сепсис.
"Имам два случая на пациенти, починали след клебсиела, които скоро влизат в съда", каза пред Свободна Европа Мария Шаркова, адвокатка по медицинско право.
Какво става в българските болници?
Вътреболнични инфекции
Вътреболничната инфекция е резултат от зараза с микроорганизми, несвързани с първоначалната причина за хоспитализация на пациента. Инфекцията се смята за вътреболнична, ако се появи най-малко 48 ч. след постъпване в лечебното заведение.
Установена, тази инфекция трябва да се докладва пред НЦОЗА към Министерството на здравеопазването (МЗ). Това обаче много рядко се прави или е проформа - след сигнали от заразени пациенти.
"Тези инфекции се прикриват", каза пред Свободна Европа Мария Шаркова.
Същото потвърди и доц. Иван Иванов.
По данни на МЗ за 2024 г. в болниците са регистрирани над 16 хиляди случая на вътреболнични инфекции при близо 15 хиляди души. Това е 0,64% от общия брой изписани или един заразен от 157 пациенти, пресмята МЗ.
Вътреболничните инфекции не се докладват, а се прикриват
За първото полугодие на 2025 г. са съобщени 7499 случая на инфекции при 6875 пациенти. Спрямо общия брой изписани вътреболнични инфекции са регистрирани при 0,58% от тях, или един на 174 души.
Тази статистика обаче не е напълно вярна, реалната е 5 - 10% заразени с вътреболнични инфекции пациенти, каза пред Свободна Европа Иванов.
Болниците отчитат по-малък процент от реално заразените и това се вижда, когато правим паралелна проверка с тях, добави той.
Липса на хигиена и контрол
Липсата на хигиена и контрол в болниците - това посочиха като основен проблем за разпространението на инфекции и Шаркова, и Иванов, и пулмологът Александър Симидчиев.
"Няма достатъчен контрол от персонала, не се вземат проби от ръце, от повърхности, от инструментариум, за да се проследи къде има бактерия, да се направи дезинфекция и тя да се изолира", каза Шаркова.
Така бактериите остават в болниците с години, а с многократните опити за лечението им с антибиотици те стават резистентни към тях.
"Когато произволна бактерия е подложена на недостатъчна доза или недостатъчна продължителност на лечението с антибиотик, тя еволюира и става нечувствителна към този клас антибиотици", каза Симидчиев.
Друг проблем е смесването на потоци от пациенти - които са здрави и които са носители на инфекция.
"Трябва да има стаи, специално отделени за носители на мултирезистентни щамове. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространение на тази бактерия", каза доц. Иванов.
По думите му още при приемане в болница пациентите трябва да бъдат тествани за резистентни на антибиотици бактерии, особено ако в през последните два месеца са лежали в болница. При изписването - също.
"Болниците ги изписват с липса на симптоматика, но те реално са носители", каза той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай