В рамките на месеца на психичното здраве Акцент.БГ се срещна с Траян Личев, клиничен психолог и консултант. Той работи в сферата на психичното здраве- ЦПЗ- Русе, има и частна практика. Ето и какво споделя за проблемите, които най-често са свързани с психиката и начина на живот:
Психичното здраве се оказа много актуално в последно време. Какъв коментар може да направите за всичко това, за което четем, слушаме, виждаме по отношение на агресията при подрастващите и не само?
Причините могат да бъдат от различно естество, но това, което се наблюдава е наличието на стрес и тревожност, раздразнителност... При подрастващите тази агресия, която се наблюдава, е свързана с тяхното личностно развитие и доказване пред обществото. До определена възраст те нямат още развито абстрактно мислене, не се замислят за последствията и как би се чувствал другия. Те най-често действат инстиктивно, първосигнално. Така се стига до последствията, които виждаме.
Някакви наблюдения за Русе, по- специално какво бихте споделили от практиката си и от коментарите, които правите с колегите си?
Дори при здрави групи хора, виждам, че в ученическа среда, се срещат все повече трудности и проблеми между младежите. Все по-трудно се справят с различните стресови ситуации, в които изпадат. Конфликтите между учениците водят до по-трудно разрешаване на проблемите, а последиците могат да бъдат наблюдавани като депресивни реакции, ниска мотивация в цялостен аспект - за посещаване на училище; полагане на усилия за усвояване на учебния материал и т.н. Тук трябва да отбележим наличието на паник атаки, което е често срещано явление при тийнейджърите. В момента имам случай с момче на 12 години, при което е имало инцидент в училище. До него момент то е нямало страх и притеснение за себе си или за нещо друго. Случка в час физическо по време на игра с топка, без да е свързана с агресия от друг ученик. Тогава са се активирали екзистенциалните страхове за смъртта, за него, за близките му.
Виждаме все по-често всякакви коментатори, активности, които да търсят и да дават отговори за случващото се. Но като че ли лидерството сред младите не кореспондира с някаква ценностна система, в търсене на герои от ъндърграунда, улични бабаити. Все по-харесвани са неформалните лидери. Така ли е?
Практиката показва, че има и такива случаи. Когато вземеш страха на другия, тогава демострираш и надмощие над него. Лидерството го печели по-силният. В повечето случаи той може да не е по-умен или по- добър в много неща, но той получава превес по законите на джунглата.
Често се наблюдават и т.н. скрити лидери, които са в сянка. Това са момчета и момичета, които вътрешно искат да бъдат лидери, възможно е и да имат такива качества, но им е трудно да се самозаявят, да си отстоят позицията. Затова предпочитат да се закачат за някой лидер, да са част от някоя групичка /компания/, за да могат да задоволяват потребностите си, да бъдат център на внимание, да се изявяват, да имат последователи, да изпъкнат по някакъв начин...
Да обърнем поглед към една от най-сериозните и криеща сериозни опасности тема- тази за наркотиците. Какви са наблюденията и каква е ситуацията с все по- ширещата се пандемия от пряката Ви работа?
В Центъра за психично здраве ЦПЗ работим с не толкова здрава група хора- с леки, умерени, по-тежки психични разтройства, докато извън центъра работя със здрава група. Така се получава една много добра база за сравнение.
За съжаление, много често, за да бъдеш приет в една компания, да може и ти да се чувстваш значим или поне да не си пренебрегнат, тийнейджърите са готови да вършат поредица от нередни неща. Те могат да повлияят на тяхното обучение, положение в обществото или семейството. Често срещан вариант е прибягването към психоактивни вещества, само и само да се харесат и да бъдат приети в даден кръг от връстници или по-големи от тях хора.
Това се случва дори при здрави семейства, при интелигентни родители, но средата извън семейството се оказва рискова и понякога по-значима от родителите. Затова също има някаква причина, която както може да бъде личностна изява, така и да е и поради проблем/и в семейството. Прибягването на употреба към наркотиците сякаш най-често в тази възраст е като отдушник, бягство, което да ги разсея от проблемите им. В същото време дилърите, които разпространяват тези вещества, много умело надушват точно такива момчета и момичета и „подавайки им ръка”, лесно ги правят зависими.
Споделяли ли са пред Вас колко къс или дълъг е пътят от това да се опита до създаването на зависимост?
Вече съществуват различни видове психоактивни вещества- такива, които привидно не се знае какво съдържат... Вижда се, че тяхното въздействие е все по-силно и все по-бързо може да доведе до зависимост. Така и нарушенията, които нанасят на психиката, са все по-бързи и по-сериозни.
Затова насърчавам родителите да могат да разпознаят симптомите, които показват промяна, както личностна, така и поведенческа. Много често тези тийнейджъри стават по-раздразнителни, по-вербално агресивни вкъщи , защото родителите често се явяват буфер на техните емоции. Тази промяна трябва да покаже, че има причина те да са такива.
За съжаление, тези случаи не са малко. Но е важно да се вземат превантивни мерки- консултиране с родителите. В едни случаи такива промени са забелязват още в самото начало, но има и такива, при които детето е употребявало от доста време, но умело се прикрива заради занижен контрол и заинтересованост от страна на родителя.
Важно е да се отбележи, че родителите трябва да запознават децата си с рисковете навън и какво представляват психоактивните вещества. Тези наблюдения трябва да са постоянни, но не натрапчиви. Достатъчно е да се знае, че във всеки един момент детето може да се провери, че има контрол от семейството.
Трябва да се знае, че нито кампании, нито проекти, нито не малкото ангажирани институции, не решават проблема толкова ефективно и бързо, колкото при ангажирането на родителя с проблема. Това все по-ясно се констатира.
С родителска подкрепа и обич, както и с адекватното разпознаване на социалните сигнали на децата им, така те ще се чувстват разбрани. И още веднъж ще кажа- не трябва да се прекалява с оказването на контрол и да става дразнещ. Свръхконтролът може да има обратен ефект.
Необходим е подход при този контрол. А подходът започва, когато родителят запознае детето какво представляват наркотиците, какви щети нанасят, за да намали вероятността за любопитство. Статистиката показва, че над 96 процента от всички, които са опитвали психоактивни вещества, е заради любопитство.
Когато имаме предварително повече информация – аз съм пример за това. Моите родители ме запознаха, когато бях тийнейджър, какво представляват наркотиците, какво причиняват. Това определено много ми помогна да разпозная такъв тип хора и да страня от такива социални среди.
В тази възраст всеки е имал различни приятели, различни компании...Аз имах компания от детството си, в която се чувствах безгрижно, с чисти приятелски отношения. До момента, в който се появиха един-двама, които употребяваха и разпространяваха, и голяма част от компанията беше привлечена. На мен също ми беше предложено, но аз отказах и най-доброто бе, че не бях притиснат. По-късно осъзнах, че зад този избор стояха най-вече родителите- загрижеността, подкрепата и информираността, която ми бяха предоставили.
При нормална семейна среда- ясно. Но сигурно вече в половината семейства родителите са разделени, други са на гурбет- в тези случаи какво да се прави?
Тук рискът, повече от ясно е, е по-голям. Тези тийнейджъри в един момент решават, че сами могат да вземат решения за себе си. Те могат да се почувстват в определени моменти тъжни, неразбрани, без достатъчно внимание и с други дефицити. Психоактивните вещества отделят адреналин, дават една положителна емоция и се получава едно лъжливо чувство за доза щастие и това което по-рано казах – ефекта на мисловното бягство от дадени проблеми или дефицити.
Сигурно трябва младежите да са наясно и какви са уврежданията, особено от употреба на метаамфетамини и смъртоностия фентанил. Ако се знае, че едно дете по рождение или с времето е придобило някакво заболяване, то при тези вещества промяната идва бързо и най-често с непоправими последици. Така ли е?
Наркотика предизвиква отделяне на адреналин /солна и сярна киселина/, който се отделя от надбъбречна жлеза и попада в кръвта. От там в централната част на мозъка „попарва“ тъканите (амигдала и хипокампуса), които отговарят за поведението, координацията на реакциите и вземането на решения. Всеки път, когато се взема този наркотик, това„попарване„ нанася много тежки и трайни увреждания. С новите наркотици процесът става все по- необратим.
Как ще коментирате твърденията на някои от употребяващите, че можели да спрат във всеки един момент, когато кажат?
Категорично това е лъжливо усещане. Много от хората, които употребяват, не го възприемат като нещо лошо, като нещо вредно и нямат реална самооценка към някакъв момент. Често нагласата им за приема на тези вещества е с цел забавление, да се успокоят - да „избягат“ за малко от проблемите си. Затова родителите, забелязвайки дори най-малката промяна, трябва да реагират незабавно.
/Следва/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай