Народният представител от ДБ Надежда Йорданова имаше редовна приемна в Русе. Тя е зам. председател на Комисията по правни въпроси в новия парламент.
Акцент.БГ се обърна към нея с въпроси, които не се коментират особено, но определено са важни за държавата и гражданите...
-Г-жо Йорданова, отдавна се говори за разделяне на територията на 6 планови района, само че това досега не се случва? Какво е ситуацията в настоящия момент и може ли да се очаква това да доведе до намаление на административните разходи?
- Не. Районите за развитие са свързани с бюджетирането на определен финансов ресурс от страна на европейските фондове. В момента върви договарянето на многогодишната финансова рамка на ниво - ЕС. Сигурно знаете, че има напрежение за предложенията за намаляване на средстата за кохезионна политика, т.е. средствата за развитие на регионите.
Има напрежение относно промяна на общана селскостопанска политика- намаляване на парите за демеделие.
На ниво България вече се говори за 4 района за планиране. Но предстои да се види как и какво ще се приеме.
Това не води до намаляване на публичните разходи в България и националното финансиране.
По Закон общини под 5000 жители не трябва да са общини. Редно ли е това и не е ли свързано с повече публични разходи?
В област Русе те са две, а общо в страната- 81. В Закона няма процедура съгласно която в подобни случаи, когато населението падне под изискуемия минимум, да бъде обединена с друга община. Няма такъв механизъм. За да има обединение на общини, трябва да има инициатива на населението, решение на общинските съвети. Сега действащото законодателство не позволява механично обединение.
В Демократична България работим в посока, че каквито и да са окрупнявания, трябва да върви с модела на децентрализация. В момента не е ясен интереса на общините да се окрупняват. Голяма част от стредствата им идват от централния бюджет. Ако се въведат механизми, при които част от данъците, по определен критерий, се връщат към общините и те да решават как да се разходват. Тогава те ще имат интерес да са по-големи.
Има ли някаква инициатива от ваша страна, бихте ни направили?
Ние сме внасяли предложения в предходни парламенти, в момента работим за разширяване на този пакет. Предлагаме част от данъка от доходите на физическите лица ...
- От няколко години от Института за пазарна икономика предлагат в общините да остават два процента.
Ние сме предложили 5 процента. Част от парите по корпоративното подоходно облагане да остават. Да са има децентрализация, самостоятелност на общините, те трябва да имат собствен приход.
- Как приехте предложението на правителството да замрази плащането към 300 държавни училища?
Управляващите много бързо си менят решенията. Миналата седмица се каза, ще вземат средствата от държавните училища, сега излезе новина, че ще им се даде. Това е крайно тревожно. Дали се дължи на неопитност, ще видим. Това създава несигурност. Липсата на предвидимост, на сигурността, е едно от най-лошите неща.
Правителството направи месец и някои вече започнаха да търсят резултати и да дават оценки. Вие ще изчакате ли прословутите 100 дни?
В интерес на истината, към момента сме много толерантна опозиция. Но при очевадни грешки няма как да си мълчим. Но дори критиките ни са доста обрани. Но виждаме, че за управляващите посоката е неясна, предстои да видим това дали се дължи на липса на опит. Времето ще покаже.
Според изказването на Иво Христов от парламентарната трибуна управленската програма трябва да е готова до края на юни. Тя трябва да съдържа цели, мерки, срокове. Към настоящия момент това поведение- газ- спирачки по- скоро завишава нашата тревожност, откоркото да носи някакво успокоение. Измененията за Закона за съдебната власт се забързаха, после се даде триседмичен срок за предложения...Срокът изтече в петък, все още няма комисия, която да разгледа тези предложения.
Бюджетът трябваше да бъде приет до края на юни, сега май през юли ще влезе в Народното събрание. Има едно усещане за хаотичност...
- Плашат ли ни с тези свръхдефицити или съществуват реално?
Плашилото за свръхдефицитите и дупките в бюджета го гледахме при ГЕРБ. После се оказа, че това се прави да се оправдаят някакви допълнителни разходи. Това, което изключително много ни тревожи, е че управляващите внесоха миналата седмица законопроект за нов дълг от 3,8 млрд. евро. За мен показва едно- вместо да има решимост за реални реформи в публичните финанси от гледна точка на съкращаване на администрацията, служителите да почнат да си плащат осигуровките, да спрем корупционните кранчета в здравеопазването, ние натоварваме нашите деца и внуци.
Много съм раздразнена, да не кажа ядосана, поради липсата на решителност. Нека припомним случая за това, че частните болници не правят търгове за лекарствата, които плащаме с нашите пари. Стана ясно, че едно и също лекарство в една болница е 4000, в другата - 40 000. На блицконтрол зададохме въпроса на Гълъб Донев, който е ресорен вицепремиер на здравеопазването дали неговото ведомство- финансовото министерство, ще даде положително становище по внесения от нас законопроект и частните болници да правят търгове за лекарства тогава, когато те са с публични средства. Донев говори, обяснява доста време, че трябвало да се правят анализи и не пое реален ангажимент. Това е много ясен знак за липса на решимост.
