Гл. мед. сестра Теодора Гайтанджиева завършва специалност „Медицинска сестра“ през 1994 г. в ПМИ "Ив. П. Павлов" – Русе. През 2008 г. придобива степен „бакалавър“, а през 2010 г. „магистър“ по Управление на здравните грижи в МУ - Плевен. Професионалния си път започва през 1994 г. в МБАЛ - Русе. През 2017 г. се присъединява към екипа на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ като старша сестра на отделение по Нервни болести. През 2020 г. става главна медицинска сестра на болницата. Теодора Гайтанджиева е сертифицирана инсултна сестра и взема активно участие като лектор в редица национални и международни конгреси. Води клинични практики и упражнения на студенти от Русенски университет „Ангел Кънчев“.
Да си медицинска сестра в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни да се окаже съвсем скоро без нужните специалисти е съвсем реална. Но все пак в тунела има лъч надежда, щом все още в сферата на здравеопазването се обучават, работят и продължават да се развиват качествени кадри. С наближаващият Ден на сестринството потърсихме главната медицинска сестра на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ Теодора Гайтанджиева, за да сподели какво изисква и какво дава от своя страна професията „Медицинска сестра“.
- Професията на медицинската сестра изисква призвание, любов, всеотдайност и служене в името на здравето и живота. За нея са нужни много знания и умения, непрекъснато учене, неуморен труд и грижа за едно по-здраво и по-добро общество. Медицинските сестри са с всеки от нас през целия път на нашия живот. Оказват грижи за деца и възрастни, когато са в операционните зали или полагат здравни грижи за възстановяването на пациентите, когато дават здравни съвети, когато работят самостоятелно или в екип. Те са най-близо до нуждаещите се от оздравяване. Често пренебрегват себе си и семействата си, за да дадат максимума за своите пациенти. Медицинските сестри са били изключително важен фактор по време на всички общества. Днес, във времето на бурно развиващи се медицински технологии и модерна техника, техният професионализъм, състрадание, смелост, отговорност и човеколюбие са още по-необходими.
Колегите, с които работя се раздават изключително много в своята професия. Имат висока степен на съзнание. Те усещат работата си не като задължение, а по-скоро като нещо съвсем нормално, което знаеш, че трябва да направиш.
Тази професия развива много и различни умения. Не става въпрос просто да поставиш една инжекция. Развиват се умения за сръчност, психология, комбинативно мислене. Когато видиш симптом, да знаеш как да сигнализираш на човека, който е отговорен за този пациент, абсолютна работа в екип.
Затова ние влагаме големи усилия в техните знания. Изграждаме нова обучителна зала, снабдена със специални макети, на които те да учат техниките, които в последствие ще прилагат на пациентите. Залата симулира реалната среда във отделенията, като е оборудвана със специфична апаратура.
Радостна съм, че голяма част от медицинските сестри, които съм обучавала са вече успешно реализирани и имат стабилност в професионален и личен план. В нашата болница насърчаваме кадрите да се развиват, даваме картбланш на амбициозните и работливи сестри. Имаме и много млади кадри, голяма част и от старшите сестри в отделенията са на възраст под 40 години.
Медицинските сестри в България са около 25 хиляди. Нужни са поне още 30 хиляди, за да се преодолее кадровия дефицит на тези специалисти в системата на здравеопазването у нас. Световната здравна организация алармира през 2020 г., че не достигат близо 6 млн. медицински сестри в световен мащаб. Вярвам, че с предприемането на нужните стъпки от страна на държавата и самото общество, медицинските сестри в България ще могат да разгърнат своя огромен потенциал, да заемат своето достойно място, което те напълно заслужават, отново професията ни да стане привлекателна за младите хора.
Момичетата и момчета, които се занимават с тази професия, са много състрадателни. Колегите, които работят около мен, са изключително интелигентни, четящи, ходещи на театър, кино, концерти, по този начин те хранят душата си. Ръководството на болницата е на ясно с това, поради тази причина редовно получаваме жестове на внимание като концерти по повод Деня на българския лекар или специални инициативи. През последните години по повод Деня на медицинските сестри – 12-ти май в коридорите бяха поставени огледала с послания „Красивите лица на милосърдието“. Оставихме отпечатъците от своите грижовни ръце и на стените в болницата. Дребните жестове на внимание правят работата по-лесна, понеже ни напомнят колко много в „МЕДИКА“ държат на нас.
Също така вярвам, че това е сложна кариера, както по отношение на изпълнението на самите медицински техники, следването на протоколите, така и отношението, участието, вземането на решения и отговорността на работата. Това, което прави моята професия специална и уникална, е ежедневната борба срещу болестите. Това, което я прави незаменима, са победите, спечелени в тази битка.
Да не говорим как се чувстваш, когато чуеш толкова красивата дума: "Благодаря!".
Втурнете се в тази професия без да се замисляте. След като сте направили тази стъпка, важно е да разберете, че животът на пациентите зависи от вас, че това е работа, при която не можете да правите грешки. Трябва да можете да останете фокусирани върху детайлите. Освен това трябва да имате смелост и самочувствие. Ще трябва да вземате бързи решения в стресови ситуации, които могат да се променят за секунда. Търпението, силата на характера и съпричастността също са силни предимства. Медицинската сестра е преди всичко душа. Най-важното условие, за да практикуваш тази професия, е да имаш желание да даряваш част от себе си на пациентите. Това е необикновена професия за необикновени хора!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай