Къде отиват парите? Това е вечният въпрос на българските данъкоплатци, когато се заговори за публичните средства. Магистрали, градинки и фонтанчета, водопроводи и осветление, спортни зали и какво ли още не – полезни неща, които обаче често плащаме в пъти по-скъпо от нормалната им стойност. Това е корупция.
Такива безобразия стават възможни, когато отчетността е слаба. Хайде тогава, нека да се замислим – какво ли пък се случва с парите, които политическите партии получават от бюджета? За всеки спечелен действителен глас на изборите парламентарните формации взимат по 8 лева от държавната хазна. Същото се отнася и за онези, които са останали извън Народното събрание и са получили поне 1 процент от гласовете. Това са десетки милиони годишно.
Знаем ли за какво се харчат?
Не, откъде ще знаем. Сметната палата публикува годишни финансови отчети на партиите, в които се съдържат някои най-общи данни за техните приходи и разходи – и това е цялата публична информация. Толкова е оскъдна, че няма накъде повече. Интересното (и твърде странно) е, че това сякаш никого не тревожи. Но какво друго всъщност да очакваме? Колкото държим сметка за лошите пътища и излишните фонтанчета, толкова ни вълнува и за какво партийните апаратчици харчат бюджетните средства, които са им били отредени от собствените им депутати.
Сега настъпва някакво раздвижване в политическите среди по въпроса с партийното финансиране. Повод дадоха данните за разпределените субсидии за политическите формации след последните избори за 2021 г. Тогава излезе наяве любопитният факт, че една партия е прибрала 637 390 лв., без да разполага с нито един депутат. Става въпрос за „Политическо движение Социалдемократи” – маргинална лява партия, която имаше късмета да се вмъкне в коалицията „Продължаваме промяната” (ПП). Тази сума възлиза на 90 процента от цялата субсидия на коалицията. „Те ще бъдат ползвани в ПП”, коментира за парите съпредседателят й Асен Василев. Той разви една доста неясна идея, според която политическите сили трябва да получават минимална издръжка, с която
да поддържат офиси със сътрудници във всички области на страната.
Тук се намеси лидерът на ИТН Слави Трифонов, който във Фейсбук определи случая със социалдемократите като нещо „нелогично, неморално и извратено”. Шоуменът обяви, че държавните субсидии са „финансови инжекции, с които партиите могат да издържат партийни телевизии, да купуват къщи на лидерите си, а като дойдат избори – да купуват гласове”. Накрая припомни за отколешната си идея субсидията да бъде орязана до 1 лев за всеки действителен глас и обеща, че ИТН ще внесе такова предложение, когато се стигне до гласуването на новия държавен бюджет.
В тези коментари се съдържат някои интересни детайли, които отново и отново ни водят към първоначалната тема – за отчетността. Първо, ПП обяви при създаването на правителството, че един от основните принципи на управляващата коалиция ще бъди прозрачността. А това няма ли да се отнася и до самата ПП? Защо от управляващата формация не обяснят по какъв начин ще управляват средствата, които получават от държавата? В крайна сметка, Кирил Петков и Асен Василев нямат собствена партия. Очевидно от тяхно име социалдемократите приемат лъвския пай от субсидията. Не стана въобще ясно по какъв начин Петков и Василев ще боравят с тези пари, след като легалният им получател е друга политическа организация. Освен да са си направили взаимоспомагателна каса.
Второ, Трифонов открито обяви, че субсидиите се ползват за купуване на къщи и гласове – тоест, че с бюджетните средства
не просто се злоупотребява, а се вършат престъпления
Той едва ли може да докаже подобни твърдения. Проблемът е, че не може да бъде и опроверган. Отново трябва да се каже – публичните данни за разходите на партиите са пределно оскъдни. Например, в отчетите на ГЕРБ за 2020 г. са отбелязани разходи за регламентирана дейност в размер на 7 515 000 лв. и административни разходи за 5 228 000 лв. Откъде да знаем обаче колко от тези пари са отишли за химикалки и тонер касети за партийните офиси и колко за провеждането на партийни сбирки в спа курортите? Ако дори това е неизвестно, тогава става ясно защо Трифонов си позволява да прави каквито си иска намеци за злоупотреби и престъпления. Както и защо въпросът за отчетността е от първостепенна важност.
Това не означава, че темата за размера на субсидията е маловажна, разбира се. Но нали непрекъснато говорим, че трябва
да спрем наливането на пари в нереформирани системи.
Е, политическите партии в България са също нереформирани организации, които не умеят и не желаят да развиват дейността си открито и честно пред обществеността. Докато това не се поправи по някакъв начин, най-добре е субсидията да бъде намалена.
И без това партиите трябва да се научат да привличат поддръжници, от които да набират средства и да получават доброволен труд. А не да изнудват за държавни дотации със заплахата, че ако бюджетът не им отпусне пари, ще се обърнат към сенчестия бизнес. Разни големеещи се политици се хвалят наляво и надясно, че партиите им имали по стотина хиляди членове. Ами, тогава нека им вземат по няколко левчета на месец членски внос и в края на годината ще разполагат с цяло съкровище. А по време на предизборните кампании да ги привикат, за да събират подписи, да лепят плакати и да разнасят брошури. Ако подобни прояви на солидарност и подкрепа в полза на една политическа организация са невъзможни, тогава какъв е смисълът от съществуването на партиите?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай