По традиция, пролетно, Иван Костов реши да напомни за себе си. За разлика от миналата година, когато излезе от драгалевските сенки, за да лансира своя версия за прехода, сега
изпълзяването от покоите му
има за цел да разпали реформаторските духове около идеята за държавни бензиностанции.
Командира нарушава спокойствието си, само когато са заплашени интересите му. Предишния път се бе притеснил, че в рамките на 30-тата годишнина от началото на промените някой ще потърси сметка за бандитската приватизация по време на неговото управление. И се бе уплашил от данъчните проверки на авоарите му.
Днес той е не по-малко притеснен, че влизането на държавата в регулирането на пазара на горивата ще повдигне въпроса кой насила я изкара от този пазар, за да може монополното положение на „Лукойл“ и цената на бензина у нас вече 20 години да се влияят не само от пазарната конюктура.
В пространно интервю пред БНР той скочи на идеята на държавата да създаде петролна компания, която да изгради и верига бензиностанции и я окачестви като „крайно необмислена идея“. На пазара вече работят 1700-1800 бензиностанции. Като върнем държавата в сектора какво ще получим, крайно необмислено нещо е това, избухна Костов.
Залпът му дойде два дни
след като идеята бе анонсирана от Министерството на финансите с две цели – предлагане на горива на „максимално ниски цени“ и оптимизиране на управлението на задължителните резерви. А конкретният повод за въвеждането – неоспоримият факт, че въпреки невиждания срив на стойността на петрола в света, цената у нас слезе пренебрежимо малко на нива, които позволяват на търговците да продължат да прибират печалба в размер на около 25%.
Според Костов обаче тази операция щяла да струва твърде скъпо на бюджета. Похвална е загрижеността му за държавната хазна. Доколко е искрен обаче показва бърз поглед към историята.
Като изпечен приватизатор той продаде за 101 милиона долара най-голямата бургаска рафинерия на Балканите. Като ловък ликвидатор той тегли чертата на плевенската рафинерия. Така въпросната вертикална монополизация, срещу която сега се бори, беше негово творение, създадено преди 20 години.
За всичкото това време
Командира продължава с митовете, за да прикрива истината
В шепата си интервюта той показва съмнителна загуба на памет. Твърди, че не си спомня цената по сделката. Обяснява, че я е продал, защото била социалистически монополист с огромни задължения, услужливо пропускайки едни 173 милиона, които с министерско постановление й опрости. Оправдава се, че я е продал на руснаците, защото само такъв петрол сме внасяли, все едно е забравил, че докато бе финансов министър отчиташе приходи от вноса на сирийски нефт.
На всичкото отгоре се оказа, че е забравил и как се смята цената на бензина. Само преди 5 години икономическата му гордост – лабораторията му, се забърка в конфузен скандал с „Лукойл“. Той упрекна руската компания за високите цени за сорта Урал, а после те му се присмяха, че
във формулите си бърка водата с петрол
В крайна сметка той покорно се извини, че не взел предвид плътността на тази вид петрол, а Лукойл се заканиха да го съдят.
Какво се случи оттогава? Нито руснаците пуснаха жалба в съда, нито цените мръднаха. Само се засилиха подозренията, че е комбина с Цветан Василев и руските му авери. Които май и сега са включили Командира срещу идея, която би могла да сложи край на спекулата с горивата и на трупането на печалби в размер на десетки и стотици милиони на гърба на потребителите чрез
изкуствено поддържани високи цени на пазара
Може Сашо Дончев да е щастлив от появата на Костов. Донесе му малко радост след вчерашното изказване на премиера. Може Прокопиев да е хепи, че вижда отново гуруто си на нож с кабинета. Може и Божков да протрива ръце с надежда скандалите с петролния сектор да засенчат тези с хазартния.
Но никой друг не му обръща внимание. Проблемите с паметта са си само на Костов. В започнатата от Иван Гешев пълна проверка на приватизацията по време на прехода Командира ще трябва не само бързичко да ги реши, но и още много неща да си спомни. В детайли!
По традиция, пролетно, Иван Костов реши да напомни за себе си. За разлика от миналата година, когато излезе от драгалевските сенки, за да лансира своя версия за прехода, сега
изпълзяването от покоите му
има за цел да разпали реформаторските духове около идеята за държавни бензиностанции.
Командира нарушава спокойствието си, само когато са заплашени интересите му. Предишния път се бе притеснил, че в рамките на 30-тата годишнина от началото на промените някой ще потърси сметка за бандитската приватизация по време на неговото управление. И се бе уплашил от данъчните проверки на авоарите му.
Днес той е не по-малко притеснен, че влизането на държавата в регулирането на пазара на горивата ще повдигне въпроса кой насила я изкара от този пазар, за да може монополното положение на „Лукойл“ и цената на бензина у нас вече 20 години да се влияят не само от пазарната конюктура.
В пространно интервю пред БНР той скочи на идеята на държавата да създаде петролна компания, която да изгради и верига бензиностанции и я окачестви като „крайно необмислена идея“. На пазара вече работят 1700-1800 бензиностанции. Като върнем държавата в сектора какво ще получим, крайно необмислено нещо е това, избухна Костов.
Залпът му дойде два дни
след като идеята бе анонсирана от Министерството на финансите с две цели – предлагане на горива на „максимално ниски цени“ и оптимизиране на управлението на задължителните резерви. А конкретният повод за въвеждането – неоспоримият факт, че въпреки невиждания срив на стойността на петрола в света, цената у нас слезе пренебрежимо малко на нива, които позволяват на търговците да продължат да прибират печалба в размер на около 25%.
Според Костов обаче тази операция щяла да струва твърде скъпо на бюджета. Похвална е загрижеността му за държавната хазна. Доколко е искрен обаче показва бърз поглед към историята.
Като изпечен приватизатор той продаде за 101 милиона долара най-голямата бургаска рафинерия на Балканите. Като ловък ликвидатор той тегли чертата на плевенската рафинерия. Така въпросната вертикална монополизация, срещу която сега се бори, беше негово творение, създадено преди 20 години.
За всичкото това време
Командира продължава с митовете, за да прикрива истината
В шепата си интервюта той показва съмнителна загуба на памет. Твърди, че не си спомня цената по сделката. Обяснява, че я е продал, защото била социалистически монополист с огромни задължения, услужливо пропускайки едни 173 милиона, които с министерско постановление й опрости. Оправдава се, че я е продал на руснаците, защото само такъв петрол сме внасяли, все едно е забравил, че докато бе финансов министър отчиташе приходи от вноса на сирийски нефт.
На всичкото отгоре се оказа, че е забравил и как се смята цената на бензина. Само преди 5 години икономическата му гордост – лабораторията му, се забърка в конфузен скандал с „Лукойл“. Той упрекна руската компания за високите цени за сорта Урал, а после те му се присмяха, че
във формулите си бърка водата с петрол
В крайна сметка той покорно се извини, че не взел предвид плътността на тази вид петрол, а Лукойл се заканиха да го съдят.
Какво се случи оттогава? Нито руснаците пуснаха жалба в съда, нито цените мръднаха. Само се засилиха подозренията, че е комбина с Цветан Василев и руските му авери. Които май и сега са включили Командира срещу идея, която би могла да сложи край на спекулата с горивата и на трупането на печалби в размер на десетки и стотици милиони на гърба на потребителите чрез
изкуствено поддържани високи цени на пазара
Може Сашо Дончев да е щастлив от появата на Костов. Донесе му малко радост след вчерашното изказване на премиера. Може Прокопиев да е хепи, че вижда отново гуруто си на нож с кабинета. Може и Божков да протрива ръце с надежда скандалите с петролния сектор да засенчат тези с хазартния.
Но никой друг не му обръща внимание. Проблемите с паметта са си само на Костов. В започнатата от Иван Гешев пълна проверка на приватизацията по време на прехода Командира ще трябва не само бързичко да ги реши, но и още много неща да си спомни. В детайли!
Копирано от standartnews.com
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай