Пращат учителите на психо-тестове, за да могат да продължат да работят като такива, или да стартират в професията. Това разгневи браншови организации, както и учители, които отбелязаха, че това е обида за тях.
Всъщност, като се замислим, учителската професия, заедно с тази на журналистите, лекарите и други, се явяват едни от най-рисковите и най-проблемите, когато говорим за професионални изкривявания и професионални заболявания.
Това да бъдеш почти постоянно подложен на шум, бил той и от деца, или може би именно от деца, които не са на ясно, че са в състояние да произведат наистина „психотронен шум”, това е преди всичко реална предпоставка за проблем, който може да се изрази и като психологически, а дори и като психически.
Не бива да си правим илюзии, че учителската професия е една от най-рисковите. Освен отговорността, шумът и напрежението, имаме също и преследване на крайни срокове, смислово поместване в определени отрязъци от време, доволно количество административна работа, канцеларска работа, а не бива да забравяме и това, че се изисква активно интелектуално напрежение за иновации и разнообразност, както и цял един куп усещания за организация на активен и атрактивен образоватален процес.
Всичко това представлява капацитет, но наличието на този капацитет има цена и тя е стресът. А както знаем, стресът води до болести, включително и психически. Това обаче е едната страна на нещата, за която няма съмнения. Няма обаче съмнения и за това, че една голяма част от намаляването на стреса в училище и за учителите, а и за учениците, до голяма степен, има и друго измерение и то е свързано с друга гледна точка.
Върху стреса влияе също и заплащането, което беше подобрено, наистина, защото човек често си казва, че може да работи дадена непопулярна или тежка работа, но поне да получава добри пари за това!
Други фактори, които се изтъкват от учителите са свързани и с подобряване на организацията, законодателството, което се счита за доста усложнено и претрупващо учителите с излишна бумащина. Влияние оказва също и осигуряването на курсове за учители, преквалификация, възможности за социални придобивки и преференции, почивки и много други.
И още нещо, ако входен психо-тест е необходим, то това е отделен въпрос, който наистина касае установяване на евентуални отклонения в хора, които кандидатстват за преподаватели. Ако говорим за тестове при хора, при които има съмнения за някакъв проблем, по време на упражняване на професията им, това също може да бъде прието. Когато обаче говорим за подлагане на цяла една професионална гилдия на тестове, това вече звучи крайно и от там се поражда усещането за обида, за пренебрежение, за неглижиране, което пък увеличава напрежението сред учителите ни.
Тоест, изводът е, че изпращането на учителите на психиатър, дори и за тестове, не е еднозначно решение, което ще подобри тяхното психическо състояние. Има и други фактори, които трябва да се променят, или да се създадат нови такива, за да бъде подобрена средата, в която учителите осъществяват своите професионални умения.
С една дума, психо-тествете не са решение, те са предпоставка, възможност, дори следствие, но не и решение! Учителите имат нужда от прецизиране на социалния им статут в обществото, те имат нужда от уважение, от възвръщане на положението си като хора, на които дължим уважение, а не репресии, защото от тях зависи бъдещето на държавата ни. Когато и ако това се случи, тогава необходимоста от психо-тестове въобще ще отпадне, защото, ако трябва да прерифразираме една поговорка, нашите учители не са луди, те са просто недооценени…!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай