Аз си спомням преди време, ако бяло и червено вино си деляха по 47-48% имаше едни 2% за розето. Сега е около 15-20% пазарен дял. Пазарът е луд за розе. Това каза в интервю за БГНЕС виненият експерт Димитър Николов.
Той е винен съдия. Това са хората, които оценяват вина по конкурси. По света има много различни конкурси, 4-5 от тях са доста силни, т.е. успяват да привлекат и много добри дегустатори и много вина. Такива конкурси са например Decanter в Англия, Mundus Vini в Германия, Concours Mondial de Bruxelles, който е пътуващ и тази година в бил у нас - в Пловдив. На това издание на конкурса българските вина са спечелили доста медали. Димитър Николов от 6 години дегустира в Decanter.
От около десетина, а може би и повече години у нас има и сайтове за продажба на вино и са около 7-8. Димитър Николов също има сайт за продажба на вино. „Това, което правим ние онлайн: селекцията е моя. Аз от моя опит съм направил селекция. Тоест ние вече сме избрали виното за хората. Ние сме избрали най-доброто, като акцентът е много върху България. Ние много държим на български вина, малки български изби, малки производители, които нямат възможност да се покажат, а вината им са много хубави, спечелили са награди, но нямат възможност да са в широката дистрибуция и ние ги показваме”, каза той.
Експертът е категоричен, че българските вина са едни от най-хубавите. „Те са най-хубави, защото климатът при нас е добър и почвите са добри. Всички предпоставки са налице да имаме много добри вина, но ние не ги продаваме толкова добре навън и затова никой не знае за тях”, каза той.
Има програми от Европейския съюз, които се усвояват и доста изби ходили в много страни, за да показват вината си именно по такива частично финансирани от ЕС програми. „Държавата прави нищо, за съжаление. Определено има нужда в няколко страни да се направи национална кампания, може би, пак да е подпомогната с някаква професионална асоциация на винарите и с ЕС, за да се чуе за тези вина”, смята експертът.
Конкурсът Decanter в Лондон, където журира е най-големият конкурс в света, с може би, най-професионалното жури – над 220 души, от които половината носят най-високата титла за хората, които се занимават с вино. „Там се вижда как израстват български вина, спрямо балканските или и Централна и Източна Европа, защото журирам именно този регион. Израстват и то много”, подчерта Димитър Николов. Експертът отбеляза, че като цяло има толкова много хубави български вина, че съвсем спокойно може да се каже, че излизаме извън региона като цяло, много сме над региона и можем да се сравняваме на световно ниво.
У нас общото схващане е, че в Северна България става по-хубаво бяло вино, а в Южна – по-хубаво червено. Естествено има регионални звезди. „Факт е, че наистина белите вина стават по-добре около Дунав. Има изби, които правят изключително добри вина от Шардоне, Совиньон блан. Червените вина наистина стават по-добре на юг от Стара планина. Всичко зависи от локалния климат, т. нар. тероар на местно ниво. По-скоро бих казал, че около Черно море стават най-добрите бели вина – Шумен, Черно море, Северна България в източната й част - там стават страхотни бели вина и пино ноар, който е червен сорт. В Свиленград, около Харманли стават изключителни червени вина, старозагорско”, смята Димитър Николов.
Има го тежкото, червено, мелнишко вино, но тайната, която издаде експертът е, че сортът, от който се прави широка мелнишка лоза, дава вино, което не е изобщо наситено на цвят, изобщо не е тежко, бледо червено е. „Историята е, че се е смесвало с мерло, каберне и затова са го правили доста тежко. А и там вината узряват твърде много и се вдига захарното съдържание в самото грозде - колкото по-високо е захарното съдържание, толкова по-висок е алкохолът. Тоест т. нар. мелнишко вино е било просто твърде алкохолно и блендирано с мерло и каберне, за да бъде толкова тъмно”, сподели виненият съдия.
Има я и сезонността в пиене вино. Последните 4-5 години се забелязва, че при белите вина амплитудата е доста по-малка. Така през зимата хората продължават да пият бяло вино, а през лятото пият страшно много такова, докато през лятото червено вино почти не се пие. Розето е най-новата вълна от 4-5 години може би. „Аз си спомням преди време, когато работех като buyer за една голяма верига, ако бяло и червено вино си деляха по 45% и 48% имаше едни 2% за розето. Сега в момента е около 15-20% пазарен дял. Пазарът е луд за розе”, заяви той и посочи, че и жени, и мъже пият розе. Според него това и донякъде е мода, донякъде пасва на вкуса на българина, защото розето се прави от червено грозде, но по технологията на белите вина. „То носи в себе си аромата на червено вино, но е леко като бялото и това го прави универсално. Идеално се съчетава с много голяма палитра от храна. Универсално е, може да се пие със салата, с предястие и с основни храни и се харесва почти на всички”, каза той и добави, че има много хубави български розета. Модата обаче идва от Франция. На лазурния бряг има регион, който прави розе с много блед цвят, който е по-скоро бяло вино с розови оттенъци. У нас преди са се правили по-тъмни розета, почти червени, а сега всички поели към посока на доста по-бледи.
Как да изберем вино и можем ли да го познаем, без да опитаме? Ако никога не сте пили вино и не знаете какво да вземете, т.е. не знаете нищо за виното изборът би бил труден. Съветът на експерта е да се ориентирате по-скоро към някое от бледите розета, защото това със сигурност се харесва почти на всички. „Ароматите са много хубави, узрели, в същото време виното е леко със свежест и шансът да попаднете на лошо розе е много по-малък, отколкото на червено или бяло, което не познавате”, каза той, но не пропусна да подчертае, че трябва да се пробва.
Има хора, които смятат, че цената е фактор за това дали виното е хубаво. Така например някои казват, че не пият вино под 10 лв., 15 лв. или 8 лв. „Няколко ценови категории са се установили на пазара. Вината до 8 лв. се смятат за най-продавани и там има доста добри попадения. Като цяло вино, което е около 10-12-15 лв. почти сигурно е, че ще бъде добро. Това не означава, че ако виното струва 4 или 6 лв. няма да е добро, просто трябва да се пробва”, казва специалистът. Вината Bag-in- Box - торба в кутия, които са 3 или 5-литрови се наложиха преди години. „България е някакъв уникален случай, защото първо, този продукт заема около 40% от пазарния дял на всички бутилирани и пакетирани вина, т.е. много. Наложиха се преди 7-8 г., защото българинът разбра, че по този начин виното след като се отвори, не се окислява. И второ, че е на добра цена, а качеството му е също толкова високо. Много производители намират трудно да реализират в бутилка продукцията си и пакетират същото качество в Bag-in- Box, което струва с около 40% по-евтино, отколкото в бутилка и това е категория, която продължава да расте”, подчерта Николов.
А кое е виното за експерта? В света на вината, когато се занимаваш с това, всеки ден дегустираш много вина на година и ги оценяваш, рано или късно започваш да се насочваш все повече към сорта пино ноар. Най-добрите такива вина се правят във Франция, областта Бургундия. То е червено вино. Едно такова вино впечатлява и винения съдия изключително много. „Всеки път, когато го помиришех или когато го опитвах, то разкриваше нещо ново – комплексно, старо пино ноар, с много блед цвят”, каза той.
Според него не е лошо човек да се ориентира към по-светлите червени вина. „Наситените червени, мощните вина в по-голямата си част са плодови бомби, т.е. ти усещаш само плод и алкохол в тях. Не казвам, че са лоши, напротив – много добри са. Но истинските, фините вина, елегантните вина, които могат да те накарат наистина да се обърнеш на тема вино и да пиеш само вино, са именно тези, които са малко по-бледи, малко по-отлежали”, посъветва специалистът.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай