Митко Динев e едно от най-крупните поражения на българската литературна критика. За това своеобразно явление никой от литераторстващите субекти не смее да отрони и думица макар. За него най-голямото признание за усилията му да пише хумор е оценката на Бай Радой още в самото начало на неговата страст към епиграмите. Митко Динев е напълно нашенско си, архибългарско явление – и песните, и стиховете му, и епиграмите му…., сам си ги пее с вулканичен еротизъм.
Всъщност еротичната поезия е доста примамливо занимание, но и при нея, както при самия секс, се иска майсторство.
Системното премълчаване на явлението Митко Динев е напълно логично, тъй като пребиваваме в диктатура на посредствеността. А никоя диктатура на посредствеността няма чувство за хумор. Практически в българския литературен живот хуморът беше тихомълком премахнат независимо, че вестник СТЪРШЕЛ продължава да излиза, и то без пропуск от 1948 година. България е от толкова години „цирк”, а никой не допуска това да се споменава. Клоуните се оказаха много зловещи?
„За мен ли? Напълно достатъчни ми са комплиментите, които получавам по форумите, от приятели, които чакат с интерес всяка моя нова песен. В крайна сметка моите песни в повечето случаи са ангажирани. Те не са и предназначени за масовия слушател, който както знаем слуша основно чалга“.
Новата книга на Митко Динев ще бъде представена на 17 март, четвъртък, от 18.30 часа в Макс Kлуб Русе.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай