За пръв път от хиперинфлацията и банковите фалити през 1996 г. България е изправена пред финансови проблеми. През всичките години на кризата въпреки изтичането на капитал зад граница, въпреки пресъхването на паричните потоци и фалитите на фирми, страната беше предпазена от безрадостната съдба на Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Нямаше тежки плащания за обслужване на външен дълг, бюджетът беше стабилен и социалните системи функционираха без засечка. Сега обаче приходите в бюджета не вървят, дълговете и дефицитите - от енергетиката до здравеопазването и други лошо управлявани области са се подредили като бомби със запалени фитили, а обявеното в петък временно затваряне на Корпоративна търговска банка охлади като с леден душ доверието към стабилността.
През следващите месеци до година държавата може да се изправи срещу непредвидени разходи между 2 и 6 млрд. лева, в зависимост колко от рисковете ще се случат. Такива пари няма налични, или ако трябва да бъдем точни, няма как да се "изтръскат" от резервите, без това да заплаши стабилността на финансовата система.
Ще трябва да се поеме политическа отговорност, да се вземат решения как да се финансират тези плащания и с какви реформи да бъдат ограничавани в бъдеще. И ето го най-големия риск - да няма кой да вземе тези решения. Отсега до края на годината администрацията ще е блокирана, ще има три правителства.
Сегашното, което е неспособно да управлява в публична полза, с оставка в джоба, със скарани коалиционни партньори и безотговорно воюващи задкулисни крила, чиято разпадаща се икономическа групировка може да допише сметката за плащане от държавата сериозно.
Служебното, което ще е с ограничен мандат и без законови правомощия да взема външни заеми над ратифицираните току-що от парламента 1.5 млрд. евро.
И следизборното. Водещите политически сили, в каквато и конфигурация да излъчат бъдещия кабинет, ще са преобладаващо измежду сегашните, които в момента не показват осъзнаване на проблема, още по-малко желание и компетентност да го решат.
В допълнение към политическия процес, двата финансови регулатора - БНБ и Комисията за финансов надзор, гледат повече да угодят политически на силните на деня, а не да предпазват финансовата система от рискове.
По грешен път
Сигналите, че България е поела грешен курс, остават неадресирани тук, но се четат навън. Миналия петък една от големите рейтингови агенции Standart and Poor s намали рейтинга на държавата до най-ниското инвестиционно ново, което е само една степен над junk (боклук). В доклада на агенцията се посочват големите проблеми - корупцията, върховенството на закона, демографската криза, съчетавана с нетна емиграция от страната. "Ние смятаме, че тези фактори са възпрепятстващи икономическия растеж, и смятаме, че други тревожни действия – като стартиралата процедура от държавния енергиен регулатор за отнемане на лицензите на чуждестранните ЕРП – увеличават несигурността за бизнеса и отправят силни негативни сигнали към потенциалните инвеститори. В допълнение освен влиянието върху бизнес средата неефикасното управление на държавни енергийни и железопътни компании може да доведе до това нови задължения да изкристализират в баланса на правителството, ако не им се обърне внимание." Предупреждение, че отказът от структурни промени носи дългосрочен риск за страната, отправиха и експертите от Международния валутен фонд. Наскоро приключилата мисия на фонда у нас отбелязва усилията засега дефицитът да се държи в законовите рамки, но и посочва опасността от условните задължения, които могат да възникнат по линия на държавните предприятия. "Информация за тези условни задължения трябва да се посочва в държавния бюджет в специална част за фискалните рискове", се казва в доклада на фонда.
С две думи, външният свят оценява зациклянето и задаващите се проблеми на България, които изглеждат по-страшни заради политическата криза. Това, най-просто казано, означава, че пари ще се намират трудно. Правителствата ще трябва да плащат по-скъпо за заемите, които взимат (а предстои емисия на 1.5 млрд. евро дълг на външните пазари, с която да се финансират предстоящите през януари плащания по стари задължения и да се покрие планираният за тази година дефицит). Кредитът ще е по-скъп за бизнеса и за домакинствата. В същото време външният капитал още по-предпазливо ще влиза в България. Данните за преките чужди инвестиции вече са ужасни. За първите четири месеца на годината те се измерват с нищожните 220 млн. евро.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай