ИДЕЯТА на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси е публичните лица да не участват при обсъждане и взимането на решения, от които те или свързани с тях лица да имат облага, а не едно лице да не може да изразява свободно мнението си, което е конституционно право на всеки.
В случая с решението на КУКИ се подменя идеята на Закона. Целта е да се оказва натиск върху общинските съветници, да не изразяваме публично мнение, различно от това на властимащите. Твърденията на жалбоподателя г-н Пенчев и на КУКИ чрез решението е, че изказвайки се на Сесията на Общинския съвет на 18 ноември по повод внесеното предложение за увеличаване дяловото участие на Държавата, в акционерното дружество МБАЛ АД се намирам в конфликт на интереси, тъй като получавам материална облага. Абсурдно и несъстоятелно твърдение! Аргументите ми за това, че нямам конфликт на интереси, са свързани със следните факти:
· В предоставеното ни за първи път в деня на Сесията на 18 ноември предложение за Решение няма посочена обвързаност между увеличението дела на Държавата в АД и отпускането на средства за завършване на АГ комплекса. Материалът не беше разглеждан в съответните Комисии към Общинския съвет в разрез със Правилника за работа на Общинския съвет.
· На 8 ноември, след пресконференция в сайта на журналиста Румен Николаев, беше съобщено, че депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев на база на водените разговори с министър Дянков е съобщил и обещал отпускане на 3.5 млн. лв. за завършване на АГ Комплекса, които ще бъдат отпускани на етапи месечно, след отчитане на разходваната сума. И в този материал никъде не беше визирана зависимост между гласуване за или против увеличение дяловото участие на Държавата в МБАЛ Русе и отпускане на средства за завършване на АГ Комплекса.
· АГ комплекс към МБАЛ Русе и към настоящия момент съществува и от десетки години извършва своя предмет на дейност, а не е нова структура, която тепърва ще се утвърждава и действа на територията на града.
· През 2008 година, когато беше известно на всички къде работя и каква е моята специалност бях избрана като представител на ОБС в общото събрание на акционерите. При влизане в сила на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси съм подала декларация във връзка с изискванията му. Интересно защо едва сега се повдига въпроса, три години след избирането ми за наличие на конфликт на интереси . Отговорът е ясен - защото съм изказала мнение различно от това на властимащите!
· На Общото събрание на акционерите, последващо взетото решение на ОБС Русе на извънредна сесия, да се подкрепи увеличаване на дяловото участие на Държавата в МБАЛ АД, съм гласувала съответно становището на Общинския съвет „за” увеличаване процентното участие на Държавата в АД.
· В ОБС има лекари, които са на трудов договор в МБАЛ, или са в наемни отношение в Болницата, т.е. пряко получата облага от Болницата, за разлика от позицията в която съм аз. Това важи и за другия представител на ОС в Общото събрание на акционерите,
който е на трудов договор в МБАЛ. Те в конфликт на интереси ли са гласувайки тази точка от дневния ред на 18 ноември 2010? Според мен, не! А според КУКИ?
Становището на КУКИ залага мина в дейността на общинските съветници, които ще работят под заплахата, когато публично изразяват професионалното си становище, да бъдат атакувани с подобна процедура. Никой лекар, общински съветник, да не може да се изказва и да взема участие във вземане на решения, свързани със здравеопазването, съответно учител за образованието и т.н. за различните професии. Очевидно подобна теза е абсурдна и не може да се приеме. Идеята на Закона е да не се участва в обсъждане и вземане на решения на публични лица или свързани с тях лица, когато имат конкретна, а не хипотетична облага, какъвто е случаят с мен!
Решението на КУКИ от 13 януари 2011 год. за наличие на конфликт на интереси, е опит за сплашване на инакомислещите и всява страх от свободното изразяване на мнение, което е исконно право във всяка демократична държава.
Предстои внасяне на казуса в Административен съд Русе. Аз вярвам в правотата на моята позиция и на колегите от другите групи, които я заявяват. Вярвам и в справедливостта на българския съд! Но, ако окончателното решение на съда не защити не само моето право, а и на останалите общински съветници и на гражданите на България, да изразяват свободно мнението си, което по Конституция не може да бъде ограничавано, ще потърся справедливост извън пределите на страната в Европейският съд за правата на човека.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай