Днес е : Вторник, 7 Декември 2021

Между амбицията и реалността – какви реформи предстоят в най-скоро време по Плана за възстановяване

Публикация 22 Oct, 2021 / akcent.bg

Петя Георгиева и Лъчезар Богданов

   Най-накрая Националният план за възстановяване и устойчивост на България е готов и официално изпратен на Европейската комисия в Брюксел. Макар и на опашката[1], българското правителство все пак успя да хване „последния влак“ по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, надявайки се Комисията да побърза с прегледа и одобрението на предложението и да предложи на Съвета да одобри плана и авансовите плащания по него, така че още преди края на 2021 година да получим 13% аванс от предвиденото 6,6 млрд. евро финансиране. Дали това ще се случи е съмнително, макар и не невъзможно.

   Представеният пред Брюксел план е пета версия на документа, като всяка следваща преработва предходната по някои ключови проекти и реформи. Основната причина за наличието на толкова много версии и преработки е политическата ситуация в страната. Затрудненията пред служебните правителства да постигнат съгласие с представителите на политическите сили и бизнеса за това кой да носи отговорност и за какво се оказаха трудно преодолима пречка планът да бъде завършен и предаден в Брюксел по-рано.

   Планът е структуриран около 4 стълба:

  • Иновативна България – тук са включени проекти за инвестиции, свързани с подобряване на образователната среда, развитие на уменията, научните изследвания и иновациите, дигитализиране на индустрията и други на стойност около 3,5 млрд. лв.;
  • Зелена България – включва проекти и мерки за „зелен преход“ (нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и биоземеделие) на стойност общо 4,9 млрд. лв.;
  • Свързана България – по този стълб проектите предвиждат дигитална и транспортна свързаност и местно развитие. Стойността им е 2,2 млрд. лв.;
  • Справедлива България – проекти и реформи в областта на правосъдието, подобряване на бизнес средата, социалното включване и здравеопазването. Стойността на планираните инвестиции е около 2,3 млрд. лв.

По изисквания на ЕК всеки проект и реформа следва да са обвързани с ключови показатели и цели, чрез които ще бъде проследявано и измервано изпълнението им. Тези показатели могат да са количествени или качествени, като е задължително да има времеви ангажимент за реализацията им.

Изпращането на плана за възстановяване в Брюксел от страна на служебното правителство   обвързва страната с определени политики и публични инвестиции, но ангажиментите ще трябва да бъдат изпълнявани от следващото правителство (или правителства). Ето какви реформи са заложени за изпълнение в плана до края на първото тримесечие на 2022 г.:

 

   Прегледът на най-близките срокове за достигане на ключови показатели по отделните реформи показва, че за част от секторите предстои много динамично тримесечие – например здравеопазването. За да се спазят изискванията на Европейската Комисия за финансиране на мерките по плана, България трябва да е измислила и приела стратегия за реформа в областта на целия здравен сектор за 10 годишен период, отделно - за първичната извънболнична помощ, както и такава за дългосрочните здравни грижи. Всеки от тези стратегически документи е достатъчно голям и значим, за да бъде разработен от нулата за три месеца, тъй като засяга големи сектори от обществения живот, по които за момента трудно се постига съгласие. Дори да има почти готови проекти, те трябва да преминат през обществено обсъждане, консултации и, в крайна сметка – да бъдат приети от управляващо мнозинство от политически партии.

   В други сектори пък - например енергетиката, правосъдието и дигиталната свързаност, големите и важни решения са изтеглени по-далеч във времето. Това, което предстои да се направи през първите три месеца на следващата година, е най-вече в сферата на подготовката на структури и организация (създаване на работни групи, сформиране на комисии, изготвяне на процедури и т.н.), а някои са дори вече изпълнени или пред финализиране. Тук възниква въпросът дали служебното правителство е отложило съществените действия по реформиране на секторите с цел някой друг в далечното бъдеще да ги мисли и реализира или е действало с предварителната нагласа, че ако сега трябва да се изпълнят, е възможно да се провалят.

   При всички положения, каквито и да са причините за избора на конкретните срокове по изпълнение на реформите, няма основание бъдещото правителство да бъде особено изненадано (в случай, разбира се, че планът бъде одобрен). По изискване на Комисията всички инвестиции и реформи в плановете за възстановяване следва да са съобразени както с националните програми за реформи, така и със специфичните препоръки за всяка държава, установени в рамките на прегледа по Европейския семестър - а това са документи, налични и познати на политиците и държавната администрация. Новото управление обаче ще трябва да влезе с „летящ старт“, без да оставя обещаните мерки и реформи „за после“ – неизпълнението ще води до забавяне на плащанията.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама