Ами, ако "спуснатите" надценки от държавата "надуят" цените на храните в магазините, вместо да ги намалят или запазят без промяна? Този на пръв поглед изненадващ въпрос изскача сред икономисти и експерти, но се задава и от самия бизнес покрай идеите на държавата да диктува търговските надценки. Дни преди 8 юли, своеобразният ден "X", в който България трябва да получи финално "да" за еврото, държавната активност избуява в спорни начинания. Написани са нови закони, които фиксират размера на търговската надценка, ще се създава държавен "Магазин за хората" в малките населени места. Но това не е всичко. Мая Манолова, която не постигна нищо с бойкота на супермаркетите, сега започна сайт "Антиспекула", където също публикува цени и развява касови бележки.
Aко на пръв поглед си мислите, че намесата на държавата ще разубеди търговци да помпат цените покрай еврото, то подобни мерки в Хърватия дадоха обратен ефект. Извадила си поука, Хърватия едва сега сменя тоягата с морков и вади държавата от пазара.
Защо държавата може да надуе цените
"Опасявам, че законопроектът на аграрното министерство, който фиксира надценки на производители, преработватели и на търговци, ще повиши цени, вместо да ги намали. Защо? Подобен закон би дал стимул сред търговците, вместо да се конкурират, те да спазват едни и същи надценки. Така ще се стигне до по-високи цени, защото само пазарната конкуренция пази цените ниски и именно тя трябва да се стимулира", коментира пред Mediapool Мартин Димитров, икономист и депутат от “Демократична България”.
Хърватия и Унгария, които поставяха таван на цените, буквално изпуснаха инфлацията, припомни Димитров.
За подобен риск алармират и 14 бизнес организации от сектор "Земеделие и храни", които пратиха отворено писмо до премиера Росен Желязков. В писмото, с което Mediapool разполага, се посочва, че "следва да се вземе предвид и потенциалът от парадоксален ефект, при който чрез увеличаване на разходите във веригата (административни разходи, разходи за съответствие, потенциално намаляване на конкурентния, натиск върху маржовете), проектът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент."
И докато у нас се предупреждава за този обратен ефект, в Хърватия той вече е факт. Правителството на консервативния министър-председател Андрей Пленкович реши на два етапа да сложи таван на цените на 70 стоки от първа необходимост. Йосип Келемен, ръководител на гражданската платформа “Halo, inspektore” каза, че правителството в някои случаи е определило цени, по-високи от пазарните. Накратко, собствениците на магазини отново ще могат да вдигат цените”- коментира той през януари.
"Хърватия заложи на тавани на цените и какви ли не други щуротии. И получи най-високата инфлация в целия Европейски съюз. Това трябва да бъде обица на ухото на всички тия хора у нас, които искат да правят подобни действия", добави Мартин Димитров.
В писмото си до премиера Желязков българските бизнес организациите припомнят, че още по - катастрофален е бил опитът на Унгария, където ЕС директно е показал, че няма място за държавна намеса на общия пазар.
"Между 1 февруари 2022 г. и 31 юли 2023 г. в Унгария са приложени временни тавани на цените за основни хранителни продукти като захар, брашно и мляко. Мярката е насочена към защита на потребителите в условия на икономическа несигурност. Впоследствие тя е обжалвана от австрийска търговска верига и Съдът на ЕС през септември 2024 г. я обявява за несъвместима с правото на ЕС, тъй като нарушава принципите на свободната конкуренция и пропорционалността", пише в писмото. В момента в държавата на Виктор Орбан се наблюдава онлайн наблюдение на цените, достъпно за всички потребители, но не и държавно спуснати цени.
За какво се готвят българските власти
В средата на юни агроминистество най-накрая написа проектозакона си, в който залага до 20% таван на надценката за земеделски продукти и храни. На практика той полага основите на един непрестанен “Биг Брадър”, защото държавата се готви да създава електронни регистри, в които първите търговци, купили например домати или краставици от фермерите, да обявяват всеки месец (до 20-о число) договорите си. Освен това ще се създава "Обсерватория на веригата на веригата на доставки на земеделски продукти и храни", която да дебне стоки и цени по цялата реализация на продуктите.
Изпълнението на всички тези изисквания означава допълнителни разходи за бизнеса, но по-важното в случая е какъв би бил крайният ефект.
За експертите, до които се допита Mediapool, споменатата "обсерватория" възражда призраците от комунистическия режим. Идеята наподобява на Комитета по цените, чиято задача бе да регулира цените в условията на планова икономика.
"Идеята за т.нар. обсерватория е взета от френското законодателство. Но там този механизъм не е въведен, за да контролира цените, а да дава информация и статистически данни за бъдещи политики в сектора. Реално, държавата да знае къде да пипне, къде да помогне, къде да субсидира и т.н.", коментира пред Mediapool доц. Огнян Боюклиев, икономист от Института за икономически изследвания на БАН. Той е твърдо убеден, че подобен закон за контролиране на надценки и цени в момента не се прилага никъде в ЕС
Бухалка или закон? Застрашени ли са дребните фермери и магазини
Според редица експерти и хора от земеделския бранш бумащината в този закон ще убие малките магазини и земеделци. "Този закон го наричам закон бухалка, който може да убие малките магазинчета. Всички контролни органи ще следят в малкия магазин. Големите вериги ще се справят, аз съм говорил с мениджъри там, и те ми казват, че разполагат с 5-6 човека, които се занимават само с държавните органи и да отговарят на писма. Обаче един малък семеен магазин, ако му се струпат всеки ден контролни органи, направо тази бюрократщина ще ги съсипе", коментира Боюклиев.
Самите земеделски производители пък недоумяват защо, според този бъдещ закон, те са с най-ниска регулирана печалба. В него е записано, че надценката за търговските вериги и за преработвателите е до 20%, но за фермерите е 10%. Този въпрос също е поставен в писмото до премиера.
Фермерите, но и икономистите смятат, че новите регулации за търговските вериги ще оставят без пазар по-малки български фермери. Опасенията са, че хипермаркетите ще заменят българската продукция с вносна, за да "прескочат" административните пречки.
"Законът ще увеличи риска от работа с български производители за търговците на дребно, като по този начин ще направи местните производители по-малко конкурентоспособни. Това означава, че местните фермери могат да се разглеждат като по-рискови партньори (поради потенциални санкции или усложнения съгласно новия закон), което е обратното на очаквания ефект", пише в писмото на бизнеса до правителството.
И Огнян Боюклиев уточни, че търговските вериги са големи корпорации, а пазарната логика изисква те да гледат да купят където е най-евтино. "Защо да купуват от България, където някой им спуска задължителни надценки”, попита риторично той.
Експертът обаче подчерта, че големите търговски вериги не бива да се сочат като враг на българските земеделци. Той припомни, че всички големи вериги развиват марки за български стоки или работят с български градини. Именно затова в момента в магазините им сезонните плодове и зеленчуци са предимно от България.
Опасно близки
Идеите на Министерство на земеделието за държавните надценки се доближават "опасно близко" до визията на председателя на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски за държавните магазини за храни из страната. Има само една съществена отлика - не се сбъдна първоначалната му идея магазините да са в пощенските клонове. За сметка на това обаче вече е факт първата инспирирана от Пеевски държавно регулирана надценка, вкарана в закон. Тя касае именно продажните цени в тези държавни магазини.
В детайли, в “Бюджет 2025” бе записано, че държавното дружество към Министерство на земеделието, под чиято шапка ще са магазините "ще осъществява чрез вериги от магазини търговия с хранителни и други продукти от първа необходимост приоритетно от български производители с търговска надценка до 10 на сто".
Земеделските производители, с които Mediapool разговаря, са повече от скептични, че магазините ще предлагат по-ниски цени за гражданите. Първо защото визията към момента е те да наемат само рафтове в магазини на Централния кооперативен съюз (ЦКС), т.е. предлаганото в тях ще е минимално и съмненията са, че по-скоро се търси повод за популизъм и за усвояване на 10 млн. лв., които МС отпусна за старта на тези магазини. Отделен въпрос е, че идеята буксува и агроведомството просрочи всички законови срокове и все още не е регистрирало новата държавна фирма, която да ги оперира.
Огнян Боюклиев посочи, че в момента магазини на ЦКС може да се намерят само в по-малките градове. Той каза, че в тях действително се предлагат български стоки, главно от първа необходимост, които са олио, сол, брашно и др. “Имат няколко вида брашно. Имат си мелници, в които преработват житото от кооперациите. По същия начин произвеждат и собствено олио", каза той.
Какво обаче ще излезе от инициативата “Магазин за хората” и дали въобще ще тръгне, предстои да видим.
Популисти вече развяват касови бележки
И след толкова много подводни камъни, които експерти и част от бизнеса открояват в идеите на държавата за гарантиране на поносими цени, то въпросът е има ли ефективно средство, с което да се бори потенциално хитруване на търговците.
Първа, с идея която вече облече във фейсбук страница и отделен сайт - "Антиспекула" е Мая Манолова, борещата се за втори мандат като омбудсман.
Проверка на Mediapool показа, че там под рубриката "Граждански патрул" вече се публикуват касови бележки и снимки от големи търговски вериги, чрез които се следи как за седмица или две растат цени.
Например, публикувани са две касови бележки за "пилешко филе XXL", на които се твърди че са от 6-и и 12 юни, датите обаче липсват на касовите бележки. Посочва се, че само за седмица цената на килограм е поскъпнала от 11.19 лв. на 13.99 лв.
Изглежда ефектно, но подобна практика е повече от спорна, първо никой не може да гарантира, че снимките, изпратени до граждани не са манипулирани, не е ясно дали този продукт не е бил на промоция в една от седмиците. Не е за подценяване и факта, че в момента умишлено проруски партии си играят със страховете на хората около еврото, така че няма да е учудващо, ако маскирани като граждански патрул, започнат да бомбардират платформата на Манолова с подправени касови бележки или снимки от рафтовете на хипермаркетите.
Друга практика, която публикува платформата е да обобщава цени в големите търговски вериги. Така, например впечатлява пост: "Цената на ябълките лети. Само за седмица червените ябълки поскъпнаха с 16% – от 3,49 лв. на 4,04 лв. за килограм, средно за 4-те големи търговски вериги."
Подобни сравнение отново са спорни, защото не е ясно граждани или самата платформа е направила сметката. Показва се цената на плод, който не е в сезона си, защото новата реколта от ябълки ще стане факт през есента. Пазарната логика е плодовете от отминали реколти да трупат допълнителни разходи, като се държат толкова дълго на склад. Отделно веригите имат акции, в които намаляват цените, така че в следваща седмица или седмици тази цена може да се окаже надолу дори и с повече от 16 на сто. Отделно веригите предлагат няколко вида ябълки, чиито цени варират и са ориентирани за хора с различна покупателна способност.
А защо да не се пробва с "турбо конкуренция"?
Опозицията в парламента, в лицето на ПП-ДБ смята, че необоснованото поскъпване на цените може да се пресече със стимулиране на "турбо конкуренция". И това може да се случи без никаква пазарна намеса. От коалицията вече са внесли в НС законопроект, който казва, че търговските вериги се задължават всеки ден да публикуват на сайтовете си цените на стоките си, заедно с марките на продуктите, разфасовките, а също и кога тези продукти са на промоция. Всеки ден до 8 часа веригите трябва да изпращат на Министерство на икономиката ценовите си листи, които да ги публикува на специален сайт.
"Идеята ни е вместо да се занимаваме с леви щуротии като таван на цените, надценки, да създадем турбо конкуренция. Чрез тази прозрачност всеки потребител, може да влезе в този бъдещ сайт, (който ще се прави или Министерство на икономиката или Комисията за защита на потребителите). Влизайки в сайта, може да напише, например кисело мляко и да види цените навсякъде и да може да купи най-евтиното. Тоест ние даваме силата на информацията, на избора и така потребителите могат да купуват най-благоприятната стока на най-достъпна цена. Вярваме, че турбо конкуренцията е инструментът, който може да свали цените или поне да забави тяхното покачване", коментира Мартин Димитров.
Мартин Димитров, депутат ПП-ДБ
Сходна практика, наречена "инфлационни котви" се прилага в Хърватия след като страната осъзна, че с държавно спуснати цени не може да овладее инфлацията. Въпросните "котви" представляват етикети с цени. Например, за сиренето е изписана актуалната цена в момента, но на етикета му е публикувана и цената му от преди месец. Така всеки потребител може да види има ли изменение и чувствително ли е то.
"Разчита се на чисто психологически ефект за търговците и потребителите. Потребителят, логично предпочита да купува храни с непроменени цени", посочи Боюклиев.
Мартин Димитров посочи пред Mediapool, че в ПП-ДБ обсъждат дали в проекта си да включат и инфлационните котви по примера на Хърватия. Притеснението им е, че на етикетите ще се появят много цени в лева, в евро и цени от преди месец. Отделно се работи и по предложение с какъв шрифт да се изписват цените така че да са забележими от потребителите и те да не се объркват в многото цени.
Такава е картината за подготовката на държавата и бизнеса за поносими цени около въвеждането на еврото. Какво ще излезе накрая, предстои да видим.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай