Мине се не мине и някое и друго десетилетие откак ГЕРБ са окупирали цялата власт в ръцете си и трябва да се пише нова стратегия и визия за развитието на България. В случая това е Националната програма за развитие на България 2030. В този стратегически документ трябва да се побере виждането на властимащите за България във всички сфери на управление – въобще колко и докъде ще е благополучно обществото ни в следващите 10 години. Едно от водещите министерства при подготовката на дългосрочните държавни цели в областта „Институционална среда“ е Министерството на правосъдието (МП), начело с министър Данаил Кирилов.
Амбицията на правосъдното министерство за идните 10 години отчайва, но не изненадва. Посланието към нас – реално подобрение в съдебната система и в укрепване на институциите няма да има, това не е приоритет и всякакви очаквания са нереалистични. Ето и подробностите:
Повечето цели, които МП ще преследва до 2030 г. са подобряване на стойностите:
Вижда се, като да го е налегнала една амбиция министъра, направо е застинал в устрема си.
Разбира се, когато се мислят национални стратегии и приоритети, подчертано трябва да се взема под внимание историческия напредък, през който България препуска през последните 10 години. Както добре ни е известно, това правителство е на път да постигне преустановяване от страна на Европейската комисия на ежегодния мониторинг върху съдебната власт и борбата с корупцията. Проблемите са решени, целите - изпълнени. В доказателство на това ще разгледаме „какво ново” се предвижда в целеполагането на настоящата власт:
Прочитът на очевидно амбициозната стратегия, поверена на министър Кирилов, оставя трайното убеждение за лош препис на стратегията от 2014 г., а последната е актуализация на тази от 2010 г. (също изчезнала от интернет пространството) от първото правителство на ГЕРБ. А като надникнем и в Управленската програма на настоящото правителство, представена през август 2017 г. и впоследствие свалена от сайта на Министерски съвет, ситуацията става съвсем неприятна. Получава се така щото има стратегическа мисъл в изобилие и абсолютна безрезултатност на практика. ГЕРБ сменя управленските си коалицинонни партньори, извървява се поредното правителство на Борисов, но целите остават непромени при очевиден мощен напредък.
Ако останат хора в България то те ще са от тези, за които стабилността е най-важното нещо - стабилност в застоя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай