Ценностите не са всичко. Но са най-важното.
Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.
Малко теория (може да се прескочи).
Всяка система се характеризира с ценности и блага.
Ценностите са това, което "слепва" системата. Благата са това, което системата произвежда.
Ценност е например солидарността.
Благо е например сигурността.
Системите, които са жизнени, устойчиви, развиващи се, проспериращи, постигат следното:
Те започват да произвеждат своите ценности и така да ги умножават.
Те започват да вграждат като "слепващо" вещество своите блага и така да ги умножават.
Ние сме, да речем, някаква общност от хора (може и семейство). Това, което ни "слепва" е солидарността (доверието, уважението, любовта). Това, което произвеждаме е сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство).
Понеже сме жизнена, устойчива, развиваща се, просперираща общност, ние, освен свързващата ни солидарност, започваме да произвеждаме още и още солидарност. Същевременно сигурността я вграждаме в базисните ценности и тя също става част от "слеващото" ни вещество, прави ни още по-сплотени.
Така моите родители, например, създават семейство с любов в условия на бедност, помагат си, носят трудностите на живота съвместно, това, от една страна, умножава любовта помежду им, от друга страна бавното и трудно замогване те вграждат като своя ценност, а не го "изяждат", така ние, техните деца продължаваме в живота си от по-високо ниво на жизнен стандарт.
Ето така работи живата и жизнена система - ценностите тя произвежда като допълнителни блага, благата вгражда в себе си като допълнителни ценности.
Солидарността се умножава и освен като ценност, тя става и благо. Сигрността се умножава и освен като благо, тя става и ценност.
Тръгва се от едно ниво на солидарност (доверие, уважение, любив) и едно ниво на сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство) и се стига до по-високо ниво и на едното, и на другото. Така както "слепването" е по-силно, така и живеенето е по-успешно.
В България особено през последните десетина години тече точно обратният процес. Ние разграждаме, ерозираме "слепващите" ни ценности, разобщностяваме се, смразяваме се, разпадаме се, овълчваме се. И заедно с това живеем все по-зле, боледуваме все повече, умираме все повече, бягаме все по-далеч от България.
Това наистина е точно обратният, това е убийствен процес. Като разграждаме ценностите, ние разграждаме благата, като разграждаме благата, ние разграждаме ценностите.
Колкото по-малко ценности ни "слепват", толкова по-малко блага произвеждаме. Колкото по-малко блага произвеждаме, толкова по-малко ценности ни "слепват".
Отгоре ни яхнаха простотията, алчността, корупцията, човекомразенето, невъзпитанието, безкултурието, арогантността, аморалността, безсърдечието.
Вижте какво става в Бетономорието. То е "идеалният" пример в какво сме се превърнали.
То е крещящ пример, защото от него има спасение - в чуждите курорти. Така ходим вече в чуждите ресторанти, на чуждите пазари, купуваме чуждите плодове и зеленчуци, учим в чуждите университети, правим наука в чуждите центрове.
Скоро ще се лекуваме в чуждите болници.
Да, всичкото това в "чуждите" ще го прави който може да си го позволи. Останалите - кучета ги яли.
В базата на тези процеси е разпадът на ценностите, в надстройката им е абсолютно провалното, некомпетентно, безидейно и без всякаква стратегия управление.
Един човек ако живее така - да си разгражда ценностите и да си изяжда благата, е обречен, той рано или късно ще умре като развалина и в мизерия.
Едно общество може дълго да я кара така - то не е жизнено, а е в агония. То агонизира. То се влачи в анемия и апатия. То е с изцъклени очи и озлобена душа.
При него всеки е спасяващ се поединично индивид. Ако може, търси някъде на друго място това, което не получава тук. Ако не може, потребява все по-малко материални неща и се тъпче все повече с "духовни" сурогати.
Това, което не може да се спаси навън, то у нас става все по-уродливо. Вземете футболът. Един отбор който не е в състояние да се пребори с властта на мафията и мафията на властта във футбола, не може да отиде да се състезава в Гърция или в Турция, да речем. Той просто се мъчи, изнемогва, профуква сизифови усилия, а привържениците му страдат. От неговите играчи всеки се спасява единично - по-добре резерва на Ботуша, отколкото футболист номер 1 у нас.
Така е и така ще бъде, ако не се освестим.
Едни ще се спасяват - ако може масово, други - кой както може.
Ще бягат, едва взели дипломи, моите талантливи студенти.
Ще бягат лекари, учени, инженери, архитекти.
Ще бяга който може да избяга.
Ще бягаме в спомени и носталгии, в желания да довършим поне започнатото - дълго строената къща или дълго писаната книга.
България е болна от лошо управление и влошаващо се общество. Заради лошото управление произвеждаме все по-малко блага. Заради влошаващото се общество ни остават все по-малко ценности.
Трябва да се освестим. Иначе деструктивните, разграждащи тенденции в България окончателно ще светят маслото й. И тук няма да остане нищо свято и нищо свястно...
Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай