Днес е : Четвъртък, 20 Юни 2019

ЦРУ не изпуска от поглед строежа на Дунав мост

Публикация 30 May, 2019 / Борис Цветанов

Съоръжението е лебедовата песен на царски архитект

    Когато преди 65 години откриват Мостът на дружбата между Русе и Гюргево, той е бил най-дългото в Европа подобно съоръжение, комбиниращо преминаването и на автомобили, и на влак.

   Идеята за строежа му се оформя през пролетта на 1949 г. По онова време всичко, което ставало в България, трябвало да бъде благословено от Бащата на народите. Затова и вече демонстративно подчертания от него бъдещ вожд и учител у нас Вълко Червенков стегнал куфарите и през май вече беседва по въпроса с другаря Сталин.

   Зетят на „лекувания” в Барвиха Георги Димитров изтъква затрудненията, които причинява невярната Югославия на българите – транзитът на всички стоки минавал през империята на Тито. Проблемът можел да бъде решен с един замах – чрез построяване на мост над Дунав при Русе.

   Идея за такова съоръжение съществувала вече близо век – пръв я дава ръководителят на руското разузнаване по време на Кримската война граф Векендорф. Проучването на терена е възложено на главния учител в Русе Христо Драганов, както и на внедрения като преводач в турската армия Георги Сава Раковски. И двамата са разкрити, Драганов е убит в занданите на Русе, а Раковски успява да избяга, докато го водели към Цариград по искане на султана.

   И Митхад паша възнамерявал да остави следа след себе си с построяването на мост над Дунава. След Освобождението идеята е подкрепена през 1884 г. и от румънска страна, но за мост при Свищов и Зимнич. По-късно е изоставена.

   През 1890 г. в Русе се провежда търг за построяване на мост между седем фирми, сред които и френската „Айфел“. Но и тази идея не е реализирана. След това възниква отново през 1909 г., но за мост между Сомовит и Корабия.

   След разговора със Сталин Политбюро на ЦК на БКП подготвя документация на обект 889 (ЦДА, ф. 1, оп. 64, а.е. 76).

   Тайственият кодиран обект веднага привлича вниманието на ЦРУ. В Лангли бият тревога и агентурата в Русе е вдигната на крак.

   По това време в дунавския ни град за ЦРУ работят 7 агента. За сравнение – във Варна те са 23, в София – 40. Това става известно наскоро, след като Управлението взе решение за разсекретяване и дигитализиране на 13 милиона файла за общ достъп. Засега сред тях 20 000 се отнасят за България, като 3000 са конкретно за Русе.

   Голяма част от тези данни се отнасят за първата половина на петдесетте години на миналия век, с други думи – за времето на строителството на моста. Те са част от мащабна операция на централата с кодово наименование „Конвой” и в нея е включена работа по българската рота в НАТО в Западна Германия, пропаганда, развитие на радиостанцията „Горянин”, като целта е поддържане дух на съпротива в населението на България. Разбира се, в разсекретените архиви дори псевдонимите на агентите са старателно заличени.

   Прави впечатление много точната информация, с която ЦРУ е разполагало. Не е било лесна работа, защото всичко зорко се охранявало от ДС и милицията, а това го твърди най-добрият познавач на историята на Русе –  изследователят журналист Боян Драганов.

   Проследявани са най-малките детайли в строителството, да не говорим за онова, което не може да се скрие – като пристигането на 200 вагона машини и съоръжения, както и водещи съветски машиностроители. Засечени са и доставки на техника от Чехословакия.

   488,7 речен километър е превърнат в невиждана до тогава строителна площадка. Срещу идеята обаче като че ли се изправя и природата – през 1952 г. нивото на водата достига невиждани височини, а през 1953 г.  изключително обилен снеговалеж блокира строителните дейности.

   ЦРУ обаче не сваля очи и в сведенията са отбелязани и пристигания на „малки групи”, които „не се набиват на очи” на съветници и специалисти от СССР.

   Съобщават се и за проблеми в графика.

   Когато през май 1954 г. мостът вече е готов, три американски шпионски самолета се явяват в небето над Русе и извършват няколко рейда, като явно детайлно заснемат всичко. Аеропланите са подложени на масиран обстрел от румънска страна, но без успех.

   Агентите съобщават и за това, че мостът не е използван в продължение на няколко месеца поради дефекти и пукнатини, но не са могли да разберат дали това е резултат на саботаж (по това време има няколко саботажи в русенски заводи) или заради некачествено строителство.

   Архитектурата на съоръжението е дело на Георги Овчаров, наречен от Илия Бешков „единственият в България архитект философ”. Това е неговата лебедова песен на уникалните му композиции, които ни е оставил.

Георги Овчаров е роден през 1889 г. в Силистра. Мечтал е да стане художник, но завършва архитектура в Мюнхен. В работата си ще съчетае неповторимо строителство и изкуство.

  Първото му и решаващо за кариерата му признание идва от световно известен чужденец. При провален международен конкурс за проект за сграда на Агрономическия институт печели проектът на професор Бюхер от Мюнхен, но той заявява, че предложеното от Георги Овчаров е много по-добро от неговото.

Удря звездният час на нашия архитект. Много скоро, поради отворения си характер, той се сприятелява с цар Борис III и вратите на двореца са широко отворени за него. По негова препоръка там влиза и германофилът и агент на Гестапо архитект Севов. Овчаров до такава степен се сближава с монарха, че той го моли с личните си човешки качества да подобри отношенията на царицата със сестра му Евдокия.

Бохем, картоиграч, вечно без пари, въпреки огромните си хонорари, Овчаров е един от най-колоритните столичани. Проектирал е и две сгради в Евксиноград.

   Именно той убеждава царя да даде амнистия на българите интербригадисти, но Народният съд хич няма да обърне внимание на този факт, а заради близостта му с царя и Севов, както и дейността му като надзорник в Комисията по оценяване еврейските имоти, месеци наред Овчаров ще търка наровете на затвора. Ще бъде освободен главно заради необходимостта от архитекти като него.

   Така за една нощ той в конкуренция с дузина други колеги ще спечели проекта за мавзолей на Георги Димитров. Неговият замисъл обаче доста се различава от осъществения, тъй като не минало в Политбюро да не дават акъл на специалиста.

   За съжаление, Георги Овчаров не доживява да види шедьовъра си Дунав мост – той умира на 15 октомври 1953 г. – осем месеца преди откриването на лебедовата му песен.


   Като минете по ул. „Славянска” в столицата, погледнете сградата на номер 5 Б. Веднага се набиват на очи нестандартната й монолитност и липсата на декоративни елементи. Но най-запомнящо е лъвчето с щит върху бетонна конзола. Тази къща открай време  се нарича „Замъкът на архитект Овчаров”.

   Бохемът се отказал от хонорара за проекта, като си знаел, че ще го прахоса на бърза ръка, и поискал вместо пари, да му се даде апартамент в сградата на първия етаж. Там живял до края на живота си.

   Сред шедьоврите на именития архитект се нареждат: домът на Сирак Скитник на „Борова гора” 8 в столичния квартал „Лозенец“; Биологичният факултет на Софийския университет на бул. „Драган Цанков”; хотел „Севастопол”; сградата на МВР, лъвът е дело на скулптора Никола Михайлов, но скицата е на Георги Овчаров; както и сградите на Военното издателство и на  Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама