Събота, 27 Април 2024

Проф. Христива Вучева: Черните прогнози за еврото не се случиха

Проф. Христива Вучева: Черните прогнози за еврото не се случиха
Публикация   14:07     26 Ян, 2019 /     akcent.bg   /     1050

евро, прогнози

    От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата срещу общата валута е много силна. Критиките са и от теоретици, и от практици, но си приличат по това, че са умозрителни. Пренебрегват се фактите и действителните резултати, постигнати както от отделните страни, така и от конкретната работа на ЕЦБ.

    На 01.01.1999 г. 11 страни от Европейския съюз решават да образуват икономически и паричен съюз, към който по-късно /от 2001 г./се присъединява и Гърция. Страните фиксират националните си валутни курсове към общата валута – еврото и я въвеждат първоначално като безналично разплащателно средство.

   Така от началото на 1999 г. чекове, дебитни и кредитни преводи са в евро. Дания прави референдум през 2000 г. и населението не подкрепя тази идея, поради което Дания не става член на европейския паричен съюз, но прилага и до днес национален валутен курс, който е фиксиран към еврото в определени граници. Великобритания и Швеция са получили първоначално съгласие, че няма да участват в паричния съюз. За новите членове на ЕС, приети след 2001 г., подобно изключение не се допуска. От 01.01.2002 г. са премахнати националните валути на 12-те страни, образували еврозоната и еврото става единственото разплащателно средство.

   От самото начало на въвеждането на еврото е ясно, че за да се прилага общата валута се изисква съответната страна първо, да е член на ЕС и второ, да е изпълнила пет показателя:

1. Процентът на инфлация да е до 1.5 процентни пункта от този на трите най-развити страни-членки;

2. Дефицитът по правителствения бюджет да не надвишава 3 % от БВП на страната;

3. Общият държавен дълг да не бъде повече от 60% от БВП;

4. Средният номинален дългосрочен лихвен процент да бъде до два процентни пункта от средния процент на трите страни с най-ниска инфлация;

5. Стабилен валутен курс; Окончателното решение за членство в еврозоната се взема от Европейския съвет /министър-председателите на страните членки на ЕС.

    От посочените показатели четири са измерими и познати. Петият показател, така като е определен, изисква пояснения. Европейската централна банка /ЕЦБ/ е направила това от самото начало като е приела своя резолюция, с която създава специфичен европейски валутен механизъм – Exchangе Rate Mechanism /ERM/. Той има две задачи: първо, служи за стабилизиране на валутните курсове на страните-кандидатки за еврозоната, тъй като те са използвали плаващи курсове; второ, страните-членки на ЕС, които не са се включили все още в еврозоната, да могат да координират своите валутни политики.

    Това обяснява защо според договора за членство в ЕС всеки, който го е подписал трябва да е част от европейския валутен механизъм. Това обяснява и защо Дания, която не става част от еврозоната, участва в ERMІІ. Според този механизъм, учреден от ЕЦБ, страните фиксират своите валутни курсове към еврото с отклонение +, - 15 % , а може и по-малко /например, Дания се е спряла на 2.25 %/. Много важно условие е нивото на фиксирания валутен курс, с което една страна се включва в т.н. чакалня, предварително да се договаря между съответната страна, нейната национална банка и ЕЦБ.

   Това задължително включване в посочения валутен механизъм не е спазено за някои от страните, които са приети през 2004 г ., както и за Румъния и България, приети през 2007 г. Така и до днес тези страни не са част от европейския валутен механизъм. Отделихме повече внимание на това какво означава участието на една страна във валутния механизъм /ERMІІ/, наричан „чакалня”, защото у нас има неразбиране по тази тема. За съжаление през последните години отговорни служители на ЕК също не се съобразяват, когато коментират, с тези начални определения и разяснения относно валутния механизъм. Като условие за участие в „чакалнята” често се споменава нивото на доходите на съответната страна. От посоченото по-горе се вижда, че няма такова изискване. Нещо повече – включването във валутния механизъм е важно условие, за да се ускори развитието и растежа на доходите на страната, която очаква да стане участник в еврозоната.

   Ще поясним и още нещо. ЕЦБ още през 2000 г. е разяснила как да се прилага изискването за валутна стабилност /петият показател/ за членство в еврозоната за страните, които не са с плаващ валутен курс, имат валутен борд и фиксиран курс. Според пояснението на ЕЦБ тези страни могат да се включат в „чакалнята” без да е нужно да се отказват от фиксирания курс и валутния борд. През 2004 г. така се постъпва с трите балтийски страни – две, от които са с валутен борд и едната само с фиксиран курс. С подписване на договора за членство от 01.01.2004 г. трите балтийски страни стават част от валутния механизъм. Днес и трите страни са част от еврозоната. В средата на месец януари т.г. в Рига с участие на ЕК се проведе конференция, на която се отбелязаха петте години членство в еврозоната на Естония.

   За България този ред не се спазва и тя не е включена през 2007 г. в т.н. „чакалня“. Едва през 2018 г. страната получи предварителното съгласие на ЕС и на ЕЦБ, за да отправи искане за включване във валутния механизъм. На нас ни беше наложен съвсем различен ред, който не е отбелязан в никакъв документ до сега. Ние трябва да изпълним редица нови изисквания до средата на 2019 г., включително и да ни одобрят за участници в Банковия съюз чрез така нареченото сътрудничество. Всичко това беше оформено като искане на България в писмо, подписано от председателя на БНБ и от министъра на финансите. Много от постоянните разбирачи на всичко ставащо у нас веднага разкритикуваха това действие на подписалите това писмо до ЕЦБ и Екофин. С такава критика се включи и професор Стив Ханке от САЩ, който заяви, че страната ни допуска голяма грешка като се запътва към нещо по-лошо в сравнение с нашия валутен борд.

   От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата срещу общата валута е много силна. Критиките са и от теоретици, и от практици, но си приличат по това, че са умозрителни. Пренебрегват се фактите и действителните резултати, постигнати както от отделните страни, така и от конкретната работа на ЕЦБ. Първото твърдение още от 90-те години е, че за страни с различни икономически условия е невъзможно да има обща и единна валута и тя ще се провали още първите месеци. [b]

    Отминалите 20 години опровергаха тези обобщения и твърдения. Всички страни от еврозоната не само се развиваха добре с еврото, но и се справиха с дошлата от САЩ през 2007-2008 г. финансова криза. Възникналата през 2010 г. криза на дълга в Гърция нямаше пряка връзка с това, че се използва обща валута.Проблемите на Гърция се появиха от действията на нейните правителства и от не добре обмисленото решение при използване на един или друг счетоводен подход за преизчисляване на валутната стойност на дълг към една голяма американска банка през далечната 2001 г. През 2018 г. Гърция приключи успешно с всички програми, които трябваше да изпълнява във връзка с получените заеми и тяхното погасяване. [b]Не се сбъдна нито една от черните прогнози за загиване на еврозоната и еврото поради кризата на дълга. Писмено заявеното намерение на България да се включи във валутния механизъм на ЕС със своя валутен борд и фиксиран курс е от съществено значение за по-нататъшното ни развитие. С фиксирания курс, 1.95583 лв. за едно евро и с паричен механизъм, при който фиксираният курс е номинална котва, а паричната маса се определя от реалните постижения на икономиката/валутния резерв/, а не от дискрецията на централните банкери, по-лесно и по-сигурно могат да се преодоляват всички възможни трудности за стопанското развитие на страната.

   Тук някои може да попита, а защо да не постигнем същия резултат като просто се „снишим”, не пишем писмо за присъединяване към валутния механизъм и си живеем с валутния борд, без да имаме намерения да ставаме част от еврозоната. Отговорът е в преценката за сигурността, колкото и подобна преценка да е зависима не само от нашите решения и действия. Много по-сигурно е, ако сме част от валутния механизъм и сме договорили с ЕЦБ нивото на валутния курс в посочения по-горе размер, който прилагаме от 1997 г. Без закрилата на това наше участие в ERM ІІ рискът от нелепи изменения в Закона за БНБ, където е уреден фиксираният курс и валутният борд, е значителен.

    Трябва да се държи сметка и за още нещо, когато се отговаря на въпроса защо ние искаме да сме част от еврозоната, а чехи, унгарци, поляци и други страни, целенасочено забравят за изискванията на договора за присъединяване към ЕС. Според този договор, както посочихме в началото, всеки който се е присъединил след 2001 г. трябва да стане част от еврозоната. Както вече се отбеляза, ние за разлика от тези страни, сме от 20 години с фиксиран курс на лева към еврото и сме „изконсумирали” всички негативи свързани с това действие. Сега е ред най-после да получим „бонусите” – ниски лихви, ниски такси и намалени разходи при общата парична организация. Освен всичко това перспективата, колкото и да е неясна като време, да преминем след чакалнята в еврозоната, ни гарантира безболезнено и подходящо за нашите условия връщане на БНБ към общоприетата за централни банки организация като равноправен член на еврозоната. По този повод ще припомним, че началото на БНБ е 25 януари 1879 г. Да си пожелаем годината на навършване на 140 години да стане осъзнато и организирано начало на очакването ни за повече сигурност и пълноправно участие в Европейския съюз. /БГНЕС

 ------------ Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./ Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС

 

Тагове : Вучева , ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha