Днес е : Сряда, 15 Юли 2020

По-кратки престои в болница предвижда обновената наредба за платените дейности

Публикация 16 Feb, 2018 / akcent.bg

Всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура залага проектът на наредба

   По-кратък престой в болница предвижда обновеният проект на Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (т.нар. основен пакет). Всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура залага проектът на наредба

   Документът е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването.

   Причините за разработване на наредбата са свързани с приетите от Народното събрание промени в Закона за здравното осигуряване, с които се залага ангажимент на министъра на здравеопазването със своя наредба да определи пакета медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК. Изготвянето на пакета цели да регламентира медицинската помощ, закупувана от касата, като гарантира правото на всеки български гражданин за достъп до здравни услуги в оптимално необходимото време за неговото лечение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното състояние, посочва се в документа.

   Доскоро действащата наредба за здравните пакети бе обявена за нищожна от ВАС.

   Пакетът определя дейностите и услугите в извънболнична - първична, специализирана и дентална, и в болничната помощ.

   В частта за болничните услуги се предлага дефиниция на базисните понятия -  клинична пътека, клинична процедура, амбулаторна процедура и други съпътстващи термини.

   Понятието „клинична пътека“ ще включва система от определени с Националния рамков договор (НРД) изисквания и указания за поведение на различните групи медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в наредбата дейности по отношение на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. 

   Понятието "клинична процедура" ще включва дейности с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой.

    "Амбулаторните процедури" се дефинират като система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в пакета дейности в лечебни заведения с легла, съответно с диализни постове (диализни места) на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение.

   В тази връзка се отбелязва, че предвиденият обхват на дейностите, които могат да бъдат извършвани в амбулаторни условия, т.е. без да се налага хоспитализация на пациента, имат за цел от една страна да минимализира рисковете, свързани с болничния престой (вътреболнични инфекции, физически и емоционален дискомфорт и др.), а от друга - да повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой.

Наредбата предвижда всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура, в случай че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение по клиничната пътека са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитализация. 

В проекта на наредба са описани и изисквания за комплексно лечение на онкологични заболявания.

При извънболничната помощ за лицата над 18 години от рискови групи, с цел профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявания, е предвидено да се извършва  оценка на рисковите фактори и вредните навици, които са предпоставка за увреждане на здравето. Регламентира се извършването на оценка на риска и насочването по преценка на общопрактикуващия лекар за преглед при специалист по профила на заболяването, за което има установен риск.

Пакетът дейности в първичната здравна помощ включва и специфични профилактични дейности за пациента и неговото семейство - превенция на безплодието, превенция на полово предавани инфекции, в това число и HIV/СПИН, превенция на нежелана бременност, превенция на зависимости, превенция на психичните разстройства и др.

   В пакета са включени и дейности по диспансеризация на лица с хронични заболявания.

   Диагностично-лечебните дейности, включени в пакета в първичната медицинска помощ, включват първични и вторични прегледи при нужда от медицинска помощ, по конкретен медицински проблем и манипулации, включително оказване на медицинска помощ в дома на пациента по преценка на личния лекар и дейности по оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или до хоспитализация на пациента.

   Пакетът „Специализирана извънболнична помощ“ включва дейности по промоция на здравето чрез запознаване с рисковите фактори за заболяванията в съответната медицинска специалност и възможностите за укрепване и подобряване на здравето, развитие на позитивни здравни характеристики и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения, в това число здравословно хранене, двигателна активност, режим на труд и почивка и други.

   За всяка отделна клинична медицинска специалност се предлага и комплекс от специализирани и високоспециализирани медицински дейности, специфични за съответната специалност, които ще могат да бъдат извършени в извънболничната медицинска помощ.

   Въвежда се пакет по медицинската специалност "Клинична имунология" при специализираните медицински дейности. Целта е да бъде предоставена възможност за насочване към специалист, диагностициране и лечение на имунологични отклонения, които изискват своевременно уточняване и лечение.

   В пакета „Специализирана извънболнична помощ“ са записани и медико-диагностични дейности по клинична лаборатория, вирусология, клинична микробиология, паразитология, клинична имунология и др., които осигуряват оптимални медико-диагностични възможности в извънболнични условия.

   В пакета „Дентална извънболнична медицинска помощ“ се залага изискването, залегнало в Регламент на Европейския парламент, да не се използва дентална амалгама за дентално лечение на пациенти с млечни зъби, на деца под 15 год. и на бременни и кърмещи жени, освен когато това се счита за абсолютно необходимо според преценката на лекаря по дентална медицина.

   Предлага се първоначално въвеждане в практиката от 1 септември 2018 г. на дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат, които като първи етап да обхванат цялостно обеззъбени възрастни 65 – 69 години.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама