Акценти:
Кристиян Панайотов е автор в Климатека. Той е специалист по устойчиво развитие със солиден опит в управлението на международни проекти в областта на околната среда и природните ресурси. Специализира в управление на данни и информационни системи, почвено здраве, ГИС анализи, въглеродни програми и др. Кристиян е един от основателите на дружеството Агровар – агротехнологична компания, която – чрез изкуствен интелект и земеделски практики – предлага технологии за устойчиво земеделско производство. В Logical Outcomes ръководи конфигурацията на повече от 20 информационни системи за WHO, FAO, The Nature Conservancy и др., като оптимизира събирането и валидирането на данни в над 30 държави.
Въгледобивната индустрия е изиграла ключова роля в развитието на човечеството. Тя продължава да осигурява значителна част от глобалното електропроизводство и промишлено захранване. Но с над 6800 въглищни централи и хиляди мини по света, трябва да се запитаме: струва ли си цената, която плащаме днес – с всички отпадъци, вреди и дългосрочни негативни последици за здравето и средата, в която живеем?
Добре е да не забравяме, че въглищата са основният източник на въглероден диоксид (CO₂) и са най-замърсяващите сред изкопаемите горива в глобален мащаб. През 2022 г. емисиите от въглищното изгаряне достигат рекордните 15.5 гигатона CO₂, което представлява над 40% от общите енергийни въглеродни емисии в света (IEA, 2023). Всеки мегаватчас електричество, произведен от въглища, генерира средно между 800 и 1000 kg CO₂, в зависимост от типа гориво и технологията на дадената централа (IPCC, 2021).
Откритият добив на въглища води до сериозна трансформация на ландшафта, загуба на биологично разнообразие и деградация на почвите.
Откритите рудници заемат огромни площи. В България, само „Мини Марица-изток“ заема 240 км2. Рехабилитацията на такива руинирани пейзаж отнема десетилетия. Минните дейности също създават огромни количества отпадъчни материали под формата на скална маса, която се натрупва в негодни за експлоатация насипи близо до мините.
Тези проблеми се знаят отдавна, но рядко задаваме въпроса какво се случва с отпадъчния продукт от изгарянето.
Въглищната индустрия отделя огромни количества твърди отпадъци под формата на сгур, пепел, шлака. Те много често се депонират в открити площадки без адекватна изолация и мониторинг. Множество въглищни мощности в страната, включително такива, свързвани с частни оператори (например Топлофикация Перник и ТЕЦ Република – две частни дружества, като са свързани помежду си), системно пренебрегват задълженията си по рекултивация и мониторинг. Това създава дългосрочни рискове за качеството на почвите, водите и човешкото здраве, особено когато те са в близост до населени места. Проучвания за качеството на живот свързват емисиите от въглища и фините прахови частици с повишена смъртност, дихателни и сърдечно-съдови заболявания, особено сред уязвими групи като деца и възрастни.
Макар да остават извън политическия и обществения дебат, отпадъците от производство на въглища са в огромни количества: Според данни на Министерството на енергетиката на САЩ за 2024 г., за всеки 1 тон добити въглища се образуват около 0.4 тона отпадъци, включително отпадъчна скала и хвост. Само през 2022 г. в САЩ са генерирани над 500 милиона тона, от които значителна част се натрупват в депа, сгуроотвали и шламохранилища. Те съдържат тежки метали и токсични вещества, които замърсяват почвите, водите и въздуха.
Всяка активна въглищна електроцентрала отделя значителни количества пепел – летлива и дънна (позната още като сгурия), която трябва да бъде депонирана. Броят на активните сгуроотвали (депа за пепел от изгаряне на въглища) е пряко свързан с броя на действащите ТЕЦ-ове. За всеки изгорен тон въглища остават 250–300 кг пепел и шлака, които съдържат тежки метали, арсен и радиоактивни изотопи. Сгуроотвалите могат да заемат значителни площи, понякога стотици хектари за големи ТЕЦ-ове. В България около 90% от тези отпадъци не се третират, а се натрупват нерегламентирано – в депа с недостатъчна изолация и минимален институционален контрол.
Точният брой на сгуроотвалите и площадките за изхвърляне на отпадъци от въгледобив е изключително труден за установяване в световен мащаб. Причините за това са няколко:
За да бъде постигната въглищна декарбонизация по Парижкото споразумение, светът трябва да закрива по 126 GW годишно до 2040 г. Но какво се случва в реалността: този процес на закриване на мощности се забавя, като 2023 г. е с най-малко затваряния за последните 10 години (Global Energy Monitor, 2024).
През 2023 г. глобалната мощност на действащите въглищни ТЕЦ се увеличава нетно с 48,4 GW и достига рекордните 2 130 GW. Китай осигурява около 70% от този прираст (47,4 GW). Останалият свят също отчита нетен ръст (+4,7 GW) — първия от 2019 г. насам. Въпреки това едва 15% (317 GW) от работещия въглищен флот в света има конкретни дати за закриване, съобразени с целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C. Само Китай започва строежи за нови 70,2 GW (19 пъти повече от всички други държави взети заедно), а Индия планира допълнителни 88 GW до 2032 г.
Докато светът се колебае между закриване и разширяване на въглищните мощности, България остава затънала в нерешени проблеми от миналото. 
Фигура 1. Глобалният брой на действащите въглищни електроцентрали продължава да се увеличава, като за пръв път от 2019 г. насам ръст се отчита и извън Китай (Global Energy Monitor, 2024, p. 12).
Сгуроотвал "Седми септември" в Перник е изграден на мястото на бивш открит въгледобивен рудник "Куциян" и е пуснат в експлоатация през 1978 г. Първоначално е разположен на по-ниско ниво, но с годините и изчерпването на капацитета му, той се е издигнал като хълм. През различни периоди са изграждани допълнителни платформи за поемане на повече отпадъци. Площадката се намира източно от кв. „Калкас" в гр. Перник и обхваща внушителна площ от около 790 декара (Панайотов, 2024) или 1 107 000 кв.м. За сравнение: 1 100 000 кв.м са приблизително около 160 футболни игрища.
Фигура 2. Локация и карта на сгуроотвал „Седми септември“
Когато един сгуроотвал достигне своя капацитет, той трябва да бъде рекултивиран. Това е процес на възстановяване на терена, който цели да намали разпространението на замърсители и да възстанови екосистемите, доколкото е възможно. При "Седми септември" има сериозни пропуски в това отношение. Сроковете не са спазени – техническата рекултивация е трябвало да приключи още на 18 януари 2022 г. (ТЕЦ Перник, 2021), но не е. Големи части от терена остават нерекултивирани, а липсата на хумус в повечето зони прави усилията за възстановяване неефективни (Фиг. 3).
Фигура 3.Теренни изследвания
Обществена информация за състоянието на проекта липсва и това пречи на потенциален граждански контрол (Панайотов, 2024).
Лабораторният анализ на почвените проби от сгуроотвал „Седми Септември“ доказва лошото състояние на почвите. Всички проби говорят за силно алкални почви (pH 8.3–9.1) с ниско съдържание на органична материя (<0.8%) и висока електропроводимост (над 1000 µS/cm). Засоляването, в съчетание с бедна структура (праховит механичен състав), затруднява развитието на растителността и прави терена неблагоприятен за биологично възстановяване.
Фигура 4. Снимки от пробовземането
Особено тревожни са отчетените стойности на тежки метали: олово (до 139 мг/кг), мед (203 мг/кг), никел (82 мг/кг) и цинк (342 мг/кг), които надвишават препоръчителните екологични граници. Налице са опасно високи нива на фосфор и калий, които крият риск за замърсяване на водните ресурси. Данните подчертават необходимостта от спешни мерки за рекултивация и мониторинг, за да се ограничат дългосрочните рискове за околната среда и човешкото здраве.
Фигура 5. Концентрация на олово (Pb), мед (Cu) и никел (Ni) в почвените проби в сгуроотвал „Седми Септември“.
Анализът на пробите разкрива обезпокоителни нива на замърсяване с тежки метали. Макар че повечето стойности за олово са под допустимата граница от 300 mg/kg, пробата PO5 я надвишава (≈ 408 mg/kg), което представлява сериозен риск. При медта се наблюдава значително превишаване – в PO5 съдържанието е около 302 mg/kg, три пъти над нормата от 100 mg/kg, а още три проби са близо до този праг. При никела, проба PO5 отново превишава допустимото ниво от 50 mg/kg (≈ 82 mg/kg), докато останалите проби са под лимита, но все пак в стойности, които налагат наблюдение.
Графиките показват ясно изразена „гореща точка“ – проба PO5, където олово, мед и никел едновременно надхвърлят регулаторните прагове. Това сигнализира за сериозен токсичен риск и необходимост от незабавна ремедиация - процес по отстраняване на замърсители. Всички други проби се вписват в допустимите граници или ги доближават, но разликите между тях разкриват разпръснато замърсяване, което налага постоянен контрол и целеви мерки, за да се избегне допълнително натрупване.
Тежките метали лесно отиват в подпочвените води, особено при проливни дъждове – феномен, наблюдаван след порои през май 2020 г., когато кална вълна залива съседни дворове на населението.
Енергията от въглища оставя след себе си вредни емисии в атмосферата, но освен това и трайно замърсени терени, които застрашават здравето и природата. Случаят със сгуроотвал „Седми Септември“ е живо доказателство колко сериозни и опасни могат да бъдат последиците от лошото управление на твърдите отпадъци. Решаването на този проблем изисква не само преход към по-чисти източници на енергия, но и отговорност към екологичните дългове на въглищното минало. Правилното възстановяване следва ясни стъпки: постоянен мониторинг на почви и води, последван от техническа рекултивация за покриване и изолиране на отпадъците и накрая – засаждане на трайна растителност и оползотворяване на терена за нови цели, като паркове за възобновяема енергия. Това е пътят екологичната заплаха да се превърне в безопасна и полезна за обществото рекултивирана площ и е редно да го следваме.
|
Методология на изследването Изследването започна с преглед на наличните материали – стратегически документи и физикогеографска характеристика на района. После беше извършен геопространствен анализ с помощта на ГИС софтуер, включително оценка на климатичните условия и зониране на терена за целите на пробовземането. Планирането на теренните дейности включва определяне на броя почвени проби, дълбочината и изследваните показатели (физични, химични и биологични). Така в периода 18–19 януари 2024 г. са събрани 7 композитни проби (Фиг. 4) от 14 локации на дълбочина 15–20 см, в съответствие с методологията на ФАО (2019). Лабораторните анализи са извършени в Централната университетска лаборатория към Лесотехническия университет. Изследвани са 19 показателя, сред които: pH, електропроводимост, общ въглерод, азот, фосфор, калий, механичен състав, както и съдържание на тежки метали (Pb, Cu, Ni, Zn, Cd и др.). Всяка композитна проба беше опакована в специален плик и получи уникален код (Фиг. 4) и съхранявани при 12 °C в рамките на 4 дни. След това, бяха предадени на Централната университетска лаборатория към Лесотехнически университет, където бяха анализирани 19 лабораторни показателя. Те са разделени в 3 групи – химични, биологични и физични. |
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай