Това показва проверка в условията на банките.
Новият "феномен" се появи в края на миналата година и началото на тази, след като бе въведен данък върху лихвите по срочните депозити.
За да бъде избегнат, бяха разработени нови спестовни продукти или усъвършенствани съществуващите. Така че хората със спестявания да могат да получат алтернатива на стандартните депозити и да не бъдат облагани.
Сметките с по-високи лихви имат различни имена. В някои банки са наречени универсални или свободни, в други - спестовни, а на места са разплащателни, но с екстри.
Те са безсрочни, тегленето и внасянето на пари - свободно, както и закриването - може да се прави по всяко време, без да се губи натрупаният доход.
Лихвата винаги е годишна. Обикновено тя се изчислява на дневна база и може да се капитализира.
В някои случаи се превежда по сметката в края на всеки календарен месец. В други клиентът избира на какъв период да му се превежда - 1, 3, 6 или 12 месеца. На места дават възможност натрупаната лихва да се преведе по друга сметка или да се изтегли в брой.
Лихвите по сметките често са съизмерими с нивата на по-краткосрочните депозити - 1-, 3-, 6-месечно, но понякога достигат до тези по едногодишните депозити. Ето няколко примера.
В една банка например годишната лихва по спестовната сметка в левове е от 4 до 5%
в зависимост сумата, а в евро - от 3,5 до 4,5 на сто, но се иска минимално салдо от 1000 лв. За сравнение в същата банка лихвата по стандартен 6-месечен депозит в лв. е 5%, а в евро - 4,5 на сто, а по 1-годишния - съответно 5,5 и 5%.
В друга банка стандартен 1-годишен депозит в левове се олихвява с между 2,75 и 3,2% в зависимост от сумата, а ако е в евро - с между 1,8 и 2,1 на сто. Пак там безсрочна спестовна сметка е с лихви от 2,8 до 3,3% в лв. и от 1,8 до 2,3 в евро. Изискването е да има в нея поне 100 лв.
Предложението на трета банка е за безсрочна сметка, при която обаче има такса, ако
се тегли повече от веднъж в месеца. Лихвите са между 2,5 и 5% в зависимост от честотата на изплащане. Най-високата е, когато лихвата се превежда на 12-ия месец. За сравнение стандартните депозити са с лихви между 2,25 и 5,3% в левове и от 2 до 5 на сто в евро в зависимост от срока и сумата.
Подобна сметка, при която клиентът сам определят периода за отчитане на лихвата, предлага и друга банка. Тя е безсрочна и внасянето и тегленето на пари става по всяко време. Но има 12 или 24 периода на олихвяване, т.е. лихвата се изплаща в края на избрания период или при закриване на сметката. Всеки месец лихвата е различна и се увеличава.
Най-висока става в края на 12-ия и на 24-ия месец. При първия случай започва от 3,5 и стига до 7% в левове и евро, а във втория - от 4 до 9 на сто.
В четвърта банка лихвата по т.нар. спестовна сметка е от 3,8 до 4,3% в левове и от 3,5 до 4 на сто в евро. По-ниската е за суми до 4999 лв., а по-високата - за над 5000 лв. Няма изискуем минимум - начисляването започва още от първия лев или евро.
И тук лихвите са подобни като по стандартните срочни депозити на същата банка.
Най-близки са до нивата по 6-месечните и 1-годишните. Първите се олихвяват с 4-4,5%, ако са в левове, и с 3,5-3,75 на сто в евро. Вторите - съответно с 4,75-5% и 4-4,5 на сто.
Има и оферти за безсрочни сметки с лихви между 0,5 и 1,5% например, но ако сумата е над определена минимална граница (над 1000, 10 000 или 20 000 лв.), се дава бонус - допълнително още 1-2%.
Някои банки пък предлагат по-нестандартни варианти. Една от тях например дава възможност при пазаруване с дебитна карта процент от платената сума по избор - 3, 5 или 10%, да се заделят автоматично в спестовна сметка, която се олихвява с до 6% годишно.
Освен ползване на новите сметки спестителите могат да изберат и други варианти, алтернативни на срочните депозити.
Част от тях обаче са с по-нисък доход. Например безсрочните влогове. Те обикновено се олихвяват с до 1-2% годишно, а често и под 1 на сто.
Вариант са и спестовните влогове, които не се облагат с данък. Всички банки предлагат такива продукти и напоследък акцентират върху тях и ги доразвиват.
Предлагат се включително спестовни влогове с растяща доходност, които са по-изгодни. Изчисленията на една банка показват, че влог, който носи лихва в левове до 3,75%, се равнява на депозит с лихва 4,16 на сто.
Напоследък популярност набират т.нар. комбинирани депозити. Те представляват хибрид между срочен депозит и инвестиционен фонд. Част от средствата - примерно 25, 50%, 75%, се инвестират във взаимен фонд, а остатъкът се слага на депозит.
Често предложенията идват от банки, които са свързани с управляващо дружество, предлагащо инвестиционни възможности.
Някои банки дават лихвена надбавка, ако се ползва комбинираният депозит. Например при 10 000 евро за 6 месеца на срочен депозит при разпределение 75:25 в полза на инвестиционния фонд се получава: 2500 евро с лихва 2,35% + 1% надбавка, т.е. 3,35% за депозита и доходността за 6 месеца от фонда, който сте избрали.
Обикновено парите във фонд не са гарантирани. Но има изключения, при които може да има защита до определена сума. Може да има и минимална гарантирана доходност.
В противен случай има риск да не се получи никаква печалба, а дори да се загуби и главницата.
Най-смелите спестители насочват парите си изцяло към инвестиционни фондове. В тези случаи обаче рискът е голям - нито главницата, нито натрупата доходност са защитени, няма и гаранция за печалба.
Възможно е част от риска да се тушира, ако се заложи на нискорисков фонд. Там рискът от загуба е много малък, но и доходността е по-ниска. Прогноза колко би била в бъдещ период не може да се направи за никой инвестиционен фонд.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай