Бюджетът за 2026 г. е приет, ще действа пет месеца и официализира вече безспорното наличие на прекомерен дефицит. От макро гледна точка единственото неизвестно беше точният очакван размер на дефицита, и оттам – нуждата от нов дълг за финансирането му. Стана ясен и политическият избор на новите управляващи – те обвиниха предходните правителства за наследени вече извършени или договорени разходи и констатираха най-големия в историята ни след въвеждането на валутния борд дефицит, вместо да се опитват да ограничават харченето в средата на текущата година. Може би това е логичният подход, след като Европейската комисия вече беше поискала откриване на процедура по свръхдефицит срещу България, още повече, оставаха много малко месеци, за да може да се промени траекторията на разходите и приходите до края на годината. Така или иначе, това е решението и сега ни остава да насочим вниманието си към предстоящите промени и дискусии по бюджета за 2027 година.
Мнозинството все пак започна да реализира през бюджетния закон част от заявките си в областта на фискалното управление и икономическата политика като цяло. Отменя се формулата за определяне на минималната работна заплата. Някои от механизми за определяне на заплати в обществения сектор бяха отменени, други заменени с нова обвързаност със заплати на депутати, за друга група решението бе просто отложено. Отпада и ангажиментът за минимално финансиране на висшето образование като дял от БВП. Разширява се обхватът и основата за облагане по отношение на хазарта. Променя се правилото за изчисляване на трудовия стаж, като той вече ще зависи пропорционално от отработените часове. Държавните служители ще започнат да плащат част от дължимите осигуровки за своя сметка, като се предвижда от догодина третирането им да се изравни с това на всички останали наети лица. Числеността на бордовете на публичните предприятия ще бъдат ограничена. Практически се закрива програмата за общински инвестиционни проекти, като се предвижда ред за довършване на вече стартирали при определени условия, с важното уточнение, че няма да се включват капиталови проекти, които могат да получат европейско финансиране.
Макар и неизчерпателен, този списък разкрива намеренията, подхода и очакваните бъдещи действия на управляващите. Ако трябва да заключим, има два повода за оптимизъм и три – за притеснение. Първият е, че това правителство под натиска на високия дефицит и рисковете от иначе силно непопулярното теглене на големи държавни дългове все пак действа. Втората добра новина е, че са преодолени немалко считани за табу бариери – това са такива привилегии или специални правила, които доскоро се считаше, че никой и никога няма да посмее да „пипне“. Това отваря широко врата и за по-смели действия – противно на заклинанията, че са политически невъзможни.
Но тук идва и първото притеснение – в тази списък няма по-дълбоки и дългосрочни структурни промени. Няма и стъпки към адаптиране на обществения сектор най-малкото към свиващото се население и потенциала на новите технологии, например. Нито се дава заявка за промяна в механизмите на финансиране така, че да създават стимули за по-добри резултатите и ефективност на засегнатите публични сфери. За всичко това ще чакаме бюджетния пакет наесен, при риск всъщност да не дочакаме нищо от това.
Заедно с това се натрупва усещането, че приетите мерки по-скоро отговарят на обществени очаквания – често емоционално мотивирани – или дават някакъв макар и минимален бюджетен ефект, вместо да търсят стратегическо и трайно подобряване в дейността и управлението в различните обществени услуги и администрацията. Още повече, едно е да отмениш лошо работещ механизъм, съвсем друго е да измислиш и въведеш умен и дългосрочно устойчив на негов място.
Накрая отново е редно да припомним, че правителството някак безгрижно планира поне три години с високи (над 3% от БВП) бюджетни дефицити при допускане за изключително благоприятна икономическа конюнктура – най-висок ръст на потреблението и най-ниска безработица в ЕС, бърз ръст на заплатите, продължаваща с притеснителни темпове кредитна експанзия. Управляващите като че ли не смеят да помислят какво би станало с бюджетните параметри при някакъв нов външен шок или дори само ако се охлади вътрешното търсене. А съвсем отделен е въпросът, че засега не виждаме визия за фискална политика, която да насърчи инвестиции и технологична трансформация към една по-производителна и глобално конкурентна икономика.
