Честваме 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Помним и почитаме този ключов момент от историята като едно от най-значимите дела, подготвени и извършени от българи.
На 6 септември 1885 г. (18 септември по нов стил - б.р.) Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло. Актът на Съединението на България е само българско постижение, но докато в Европа са най-вече изненадани, защото никой не ги е питал, Руската империя е категорично против. Нещо повече - дори се опитва да отмъсти на България за дързостта ѝ.
Съединението бележи кулминацията на бунтове в различни градове на османската провинция на юг от Стара планина - Източна Румения не е част от Княжество България по силата на Берлинския договор за край на Руско-турската война, последвани от преврат в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“.
Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава. Руският император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България и определя акта на Съединението като лична и напълно егоистична цел на българския владетел.
Руската империя решава да "отмъсти" на българите. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от руския император, а военният министър на Княжеството и руски княз Михаил Кантакузин напуска министерството, заедно със своите военнослужещи.
Целта е България да остане беззащитна - руските офицери тогава съставляват почти 60% от командния състав на войската, което означава, че България ще бъде уязвима при евентуален удар от външен противник.
Ударът не закъснява - подтикната от Русия и с помощта на Австро-Унгария Сърбия обявява война на младото българско княжество по-малко от два месеца след Съединението.
Но вместо разгром, какъвто Руската империя очаква, следва военен триумф за България.
Тогава Иван Вазов пише "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..." и изпраща загиналите български войници с "Юнаци, лека нощ".
По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с преврат, а Захари Стоянов проклина "оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя".
Съединението е и моментът, в който българите поставят своя национален интерес над всичко и доказват, че нито сантиментите към чужди народи, нито предразсъдъците към големи и малки държави следва да застават на пътя на рационалната политика.
Тази национална политика трябва да има един основен императив - благоденствието на българите. България няма вечни приятели, но има вечни интереси, които може да следва неотклонно и непоколебимо.
