Пазарът на земеделска земя в България остава един от най-мащабните, но и най-тихите сектори в икономиката, засягащ пряко близо 3,5 милиона собственици. Според Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), въпреки огромния брой притежатели на ниви, пазарът се характеризира с пасивно поведение на дребните собственици и висока концентрация на реалното управление в ръцете на професионални производители.
Регионални различия и ценови нива
Официалните данни за 2024 г. показват средна цена от 868 евро на декар, но зад тази цифра се крият сериозни географски диспропорции. Добруджа затвърждава лидерската си позиция, като в област Добрич цените вече надхвърлят 1200 евро на декар, а в Силистра варират между 1000 и 1200 евро. Северозападна България, в районите на Монтана и Враца, се задържа в диапазона 800–900 евро. Тези разлики отразяват пряко качеството на почвата, климатичните условия и интензивността на конкуренцията между арендаторите в съответните региони.
Земята като инвестиционен актив
След периода на спекулативна еуфория, пазарът в момента се определя като спокоен и зрял. Инвеститорите, търсещи бърза печалба, са заменени от купувачи с дългосрочен хоризонт. Годишната доходност от земеделска земя в момента се движи между 2% и 4%, което я прави пряк конкурент на инвестициите в жилищни имоти, но с предимството на по-ниски оперативни грижи. За последното десетилетие стойността на активите е нарасла 2,4 пъти, като страната ни заема средно положение в ЕС – по-скъпа от Румъния, но далеч под нивата в държави като Нидерландия.
Рентите и производственият натиск
Основният доход за собствениците остава рентата, чиито нива през кампанията 2024–2025 г. са стабилни благодарение на рекордния добив от 7,6 млн. тона пшеница – най-високият резултат за последните 25 години. Този успех компенсира по-слабите резултати при пролетните култури като слънчоглед и царевица. Въпреки оптимистичните прогнози за влагозапасеност, секторът остава под натиска на високите разходи за горива и торове.
Правни спорове и пазарна сигурност
Една от най-дискутираните теми в сектора остава продължителността на договорите за аренда. В момента пазарът предпочита едногодишните споразумения заради тяхната гъвкавост. Експертите предупреждават, че евентуално административно въвеждане на минимален срок от 7 години може да ограничи правото на собственост и да постави малките собственици в неизгодно положение. За сигурността на сделките е от ключово значение собствениците да разполагат с пълна документация и да избягват работата с нелицензирани посредници, за да получат реална пазарна оценка на активите си.
