Има реални предпоставки цените на горивата да паднат със 7-8 евроцента на литър. Това каза в „Защо?“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и бивш министър на енергетиката Румен Радев.
По думите му това е нещо, което правителството може внимателно да обследва. „Важно условие е да поддържаме тази крехка стабилност от около 100 долара на барел“, подчерта Радев.
„Трябва да си даваме сметка, че цените на основните горива за наземния транспорт - бензин и дизелово гориво, засегнаха всички. Поскъпването е факт и се отрази на всички пазари, включително и в САЩ. Бих казал, че там е в най-голямо процентно изражение. Това видимо прави хората недоволни“, коментира той.
Радев обясни, че различните държави се опитват да налагат различни политики, за да подкрепят вътрешното си потребление и да потиснат инфлационните процеси. „Това е много трудно упражнение, защото зависи какъв подход ще избереш“.
„Ако е през преразпределение и теглене от акцизни приходи, тогава със средства, които изземваш от всички, реално подпомагаш само малка част. Не бих казал, че това е най-добрият инструмент“, обясни председателят на АИКБ.
Според него е много важно постоянно да се следи как върви веригата на доставки. „Ръстът, който имаме при „Брент“ отпреди войната в Иран до настоящия момент, би трябвало да предполага редукция между 7 и 9% на цените, които в момента имаме и при дизела, и при бензина“, допълни той.
„През последните дни ми прави впечатление, че се увеличиха цените на бензин на литър във всяка от страните членки на Европейския съюз. В България нямаме допълнителни тежести - имаме може би най-благоприятната структура на акцизи“, посочи Радев.
Председателят на АИКБ обясни, че в България през първите 15–20 дни имахме по-малък ръст и по-малко изменение в цените на бензина и дизела. „Имаше известно изчакване сред търговците - да не забравяме, че у нас оперира една от най-големите рафинерии в тази част на Европа. Това също позволява известен буфер“.
„След това обаче цените ескалираха и тръгнаха в почти пълен синхрон с общия ръст при „Брент“. После имахме трайно понижение от около 15 долара на барел“, коментира той.
Какви са впечатленията от новото правителство
„Още е твърде рано за впечатления от новото правителство, тъй като технически имаха само един петък. Ще придобием впечатления много скоро. Нека да видим начина, по който следващият ешелон във властта започне да се запълва - заместник-министри, директори на агенции и т.н. Това категорично ще покаже има ли екипност в това правителство“, каза Радев.
Според него, за да се разрешат проблемите, трябва да се работи в екипи. „Скептик съм по отношение на едноличната воля. Колкото и да си кадърен, можещ, знаещ, физически здрав и всякакви други суперлативи, на които се наслушахме от приближени хора на премиера Румен Радев по негов адрес, управлението е екипен труд“, посочи той.
„Най-големият плюс на това да имаш цялата власт е, че имаш възможността да постигнеш политики, в които вярваш, идеи, в които си убеден, механизми, чрез които да ги реализираш. Това е солиден плюс. Солидният минус е, че носиш цялата отговорност“, коментира председателят на АИКБ.
Радев посочи, че именно тази комбинация - плюс и минус, е и това, което бизнесът адресира като очаквания към този кабинет. „Ние очакваме да работим с кабинет, който няма да се оправдава с една или друга конюнктура, структура вътре в парламента, виждане от страна на заинтересовани групи, лобистки кръгове за едно или друго решение“.
По думите му бизнесът изисква от кабинета да се съобразява с геополитическата обстановка и среда, но и с целите, които се поставят за развитие на страната.
Работодателите срещу нов дълг за социални плащания
„Винаги държа да сме обективни. Падането на кабинета „Желязков“ стана и заради бюджета, и заради нашето активно участие в този процес. Но и да не забравяме, че се случи и заради изключителното недоволство сред хората, породено от самодоволството при вземането на едни или други управленски решения, включително и при изготвянето на бюджетни разчети“, сподели Радев.
Според него недоволството от невслушването в нуждите на широката общност доведе до падането на кабинета.
Дългът не трябва да финансира социалните разходи
„Нашата критика номер едно към бюджета е, че е изключително неоправдано да планираш бъдещи емисии на дълг, с които да покриваш социални плащания. Това е самоубийствено“, посочи председателят на АИКБ.
Той обясни, че министърът на финансите Гълъб Донев заговори за взимането на нов дълг, за да се плащат пенсии и социални плащания. „Силно се надявам, че е казано в съвсем различен контекст - в рамките на това, което се прави като периодично дофинансиране и разплащане на текущи дългове. Надявам се, че не става дума за вземане на нов дълг, за да се правят трайно социални плащания“.
Как да се спре „хеликоптерното раздаване на пари“?
„За да се спре хеликоптерното раздаване на пари, трябва да се върнем към А и Б - тоест към това какво е важно, за да можем да имаме устойчива икономическа среда“, смята той.
Според Радев при всички положения трябва да се намали бюрокрацията и да се опростят административните процедури, особено когато става дума за малък бизнес.
„Трябва да ограничим корупционния натиск, за който постоянно се говори и заради който Transparency International дава изключително лоша оценка в последния си доклад“.
Малкият бизнес остава най-уязвим на корупционен натиск
„Корупционният натиск върху бизнеса е силен - особено върху по-малкия бизнес. При големия бизнес, като изключим този, който зависи от обществени поръчки, нещата стоят по различен начин“, обясни Радев.
По думите му преобладаващата част от едрия бизнес в България не живее на обществени поръчки. „Реалният производствен голям бизнес в България е този, който изнася и за чиято продукция и стоки всеки ден гласуват потребителите. И именно тези външни пазари подсигуряват възнагражденията и инвестиционните политики на предприятията. Така че при тях това сякаш се случва по-малко“.
„При тези, които зависят от обществени поръчки, всички тези притеснения са налице. Затова се радвам на това, което каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Доколкото разбирам, една от задачите му е през определени модели да обследва обществените поръчки“, коментира той.
Според него са интересен израз думите на председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев, че за 2 години сме изяли и изпили една атомна централа. „Ние в България все около атомните централи го докарваме, особено в компанията на ядене и пиене“.
„Това, което очевидно има предвид Велев, е, че имаме изпреварващ ръст на служебно помпане на доходи - сякаш от това ще стане по-добре. Това беше процес, силно провокиран и от страна на синдикалните лидери“, смята Радев.
Автоматичното увеличение на заплатите не се съобразява с икономиката
„Силно се надяваме, че автоматичното увеличение на заплатите ще отпадне в новия бюджет. Засега има такива индикации както по отношение на средните възнаграждения, така и по отношение на минималната работна заплата“, обясни той.
Радев поясни, че работодателите са против автоматизма. „Така автоматично се решава някакво ниво, без изобщо да се съобразява с икономическата реалност. Ние не сме против ръста на възнагражденията. Това мотивира работници и служители, а и предприемачите, да се занимават с това, което работят“.
„Едно е да определиш таван на надценките и да сложиш някакъв процент. Съвсем друго е да развиеш административния капацитет, с който да проследиш дали това се прилага - нещо, към което определено съм скептичен по отношение на институциите. Поради тази причина ми изглежда малко по-недействително“, обясни той.
България с най-висока инфлация в еврозоната
По думите му предварителните данни за месец април са, че инфлацията в България е 6,2%. „Това е най-високата стойност сред страните членки на еврозоната, което е различно от страните членки на Европейския съюз. Румъния е традиционно с много по-висока инфлация от нас вече повече от година и половина - и то с минимум 2-3% над нас“.
„Но в сравнение с останалите страни от еврозоната трябва да погледнем и структурата. Най-съществен дял, ако се загледаме в периода април към април на годишна база, има транспортът. Това е обективен факт. Имаме ръст в цените на горивата на бензиноколонките, но следващият толкова голям ръст всъщност е в здравеопазването“, поясни Радев.
„Точно преди една година имаше решение на Министерския съвет, с което таксата за болничен престой беше намалена от 5,80 лева на 1 лев. Ако бяхме в Америка, вероятно щяхме да кажем, че намалението е 580%“, коментира той.
Според него, ако направим това преизчисление без да отчитаме ефекти като при здравеопазването, тогава ще видим средно ниво на инфлация около 3%. „При здравеопазването и други услуги бихме били с около процентен пункт по-надолу“.
„Подобно нещо наблюдаваме и в още една сфера - на застраховането и финансовите услуги. Имаме немалко повишаване на банкови и застрахователни такси“, допълни той.
Кой е най-лошият сценарий за „Лукойл“ до края на годината?
„Нямам преки впечатления от работата на особения управител на „Лукойл“ Румен Спецов. При всички положения начинът, по който някога в закона залагахме ролята на особен управител, предполагаше екипност. Така можеше през особен управител да се подсигурят логистично доставките на различните сортове петрол и да бъдат блендирани по адекватен начин спрямо технологичните възможности на нашата рафинерия. В същото време се поддържаше ефективност“, коментира председателят на АИКБ.
По думите му това не е просто упражнение. „Дали Спецов е създал екип и доколко се е опирал на търговските ресурси в рафинерията - това ми е трудно да кажа“.
„Ще си позволя едно предположение по косвени данни - един от критериите за ефективността на нашата рафинерия е какво излиза от нея като най-скъпите и най-рафинирани горива. Това е авиационното гориво - керосинът. Всъщност количествата дори леко са увеличени и не е тайна, че немалка част отиват за нашите съюзници. При военни операции самолетите не летят с вода. Това също се отразява на цената на керосина. От тази гледна точка оперативното състояние на рафинерията не е лошо. Не съм чул да има дефицити за нашите летища“, обясни Радев.
Според него най-лошият сценарий за „Лукойл“ до края на годината би бил, ако глобалните интереси на САЩ и Русия се разминат.
„Щатите могат да втвърдят тона и да спрат удължаването на преходните периоди до избирането на нов стратегически инвеститор за тези мощности. Тогава има риск инвеститорът да бъде чисто финансов, чиято цел да е единствено капитализация чрез продажба на отделни активи и обособени части. Това би било трагедия“, смята той.
