С настъпването на топлото време, кърлежите отново са активни в нашите гори, поляни и пътеки. На една от снимките са показани различните стадии на развитие: ларва, нимфа, мъжки и възрастен женски. Всички могат да хапят и да предават патогени. Най-коварните са ларвите: малки и трудни за забелязване. Кърлежите могат да пренасят сериозни заболявания като Лаймска болест и кърлежов енцефалит (КЕ) и още множество болести. Ако отидете в природата, дори само на разходка в парка (градските паркове са много опасни), за да търсите гъби, не забравяйте:
- Носете дълги, светли горни дрехи с ДЪЛГИ ръкави и ДЪЛГИ панталони, за предпочитане гладки, където кърлежите по-трудно се прикрепят.
- Носете леки дрехи, които покриват ръцете и врата ви.
- Не забравяйте, че репелентите предлагат само частична защита: механичната превенция е от съществено значение.
- След всеки душ внимателно проверявайте цялото си тяло, като обръщате особено внимание на кожните гънки и скалпа.
- Купете си от ветеринарен магазин така наречения кози крак за вадене на кърлежи от домашни любимци (идеални са и за нас, хората) или пинсети с остри върхове и ВИНАГИ си я носете в раницата.
Ако установите, че имате впит кърлеж:
- Не се паникьосвайте, не търсете дежурни лекари по нощите, а се успокойте и реагирайте правилно.
Тук е място да направя една вметка за докторите. Те са хуманни доктори, и колкото и да са добри в професията си те си остават доктори, а не ентомолози. Това е малко като токсиколозите, които не разбират нищо от гъби. За да знаеш какво лечение да предпишеш, трябва да знаеш какъв е токсина, с който се бориш. Пациента може да е убеден, че се е хранил с печурки, но доктора трябва да знае с кои гъби би я объркал неговия пациент. Но да се върнем на темата. Разбира се, има доктори, които са добре осведомени, но за съжаление са малцина, и повечето прилагат неправилни практики; въртене, мазане, предписване на антибиотици още първия д и т.н. Кърлежите нямат винт, за да се вадят с въртене. Ако вие реагирате правилно е голяма възможността да не се заразите, дори ако кърлежа е преносител на болест.
Ето част от статията на Александър Константин Йовчев, ентомолог и админ в групата " Насекомите и ентомолозите":
"След като се открие забит кърлеж, най-добре е той да бъде изваден от кожата възможно най-бързо. За целта може да се използват прецизни пинсети, стерилна игла, щипки за кърлежи или специален инструмент за вадене на кърлежи. Кърлежът трябва да се захване възможно най-ниско до кожата и да се издърпа с постоянно решително движение, перпендикулярно на плоскостта на кожата. Това обаче не означава, че кърлежът трябва да се извади рязко, подобно на отскубване на косъм, защото по този начин най-вероятно ще се откъсне хипостомата му. Скоростта на изваждане е много важен момент, защото ако на кърлежа му се причини стрес – многократно хващане и пускане, бавно издърпване, клатене, въртене и други подобни манипулации, той ще започне да се освобождава сам и в стремежа си да се спаси, ще започне да повръща в раната вече изсмуканата кръв, примесена със стомашния му сок и слюнката му. В този момент, ако кърлежът е преносител на някоя инфекция, той със сигурност ще ви зарази. Дори и хипостомата да се откъсне и да остане в раната, тя вече не представлява по-голяма опасност от забита треска. Можете да я извадите с помощта на стерилна игла. Ако не се извади хипостомата, подобно на всяко забило се в кожата чуждо тяло, мястото ще забере и до няколко дена организмът сам ще изхвърли хипостомата от себе си заедно с гнойта.
Друг важен момент е, че кърлежите НЕ ПРЕНАСЯТ ТЕТАНУС, така че не е необходимо да ви поставят ТАП. От изключителна важност е след ухапване от кърлеж и изваждането му да се наблюдавате за симптоми на инфекциите, които се предават чрез кърлежи. Това са висока температура, треска, болки в ставите и мускулите, главоболие, обриви по тялото. При появата на всеки един от тези симптоми е необходимо да бъдете прегледани от лекар, който да назначи съответните изследвания и да проведе необходимото лечение. Много важно е да информирате лекаря за датата на ухапването от кърлежа, защото времето за развитие на даден симптом може да спомогне съществено при първоначалната диагностика на болестта. Първоначалният симптом на Лаймската борелиоза е много характерен мишеноподобен обрив, който се нарича erythema migrans. Този обрив обикновено се появява около 2-3 седмици след ухапването от кърлежа, ако човекът е бил заразен. Обривът понякога се появява върху скалпа, ако ухапването е било там, което съществено затруднява забелязването му поради прикриването му от косата. Коварният момент при тази болест е, че човек е възможно да е заразен с нея, но външните симптоми да не се проявят изобщо, което впоследствие води до голямо закъснение на лечението на болестта и е възможно да се получат трайни увреждания от нея. Счита се, че при около 20% от заразените хора не се проявяват първоначалните симптоми, но тази стойност е възможно да е много по-голяма, ако се включат хората, изобщо не потърсили медицинска помощ.