Близо три четвърти от заетите в шест професии работят в състояние на хроничен стрес, показва ново проучване на Българската стопанска камара, проведено в началото на 2026 г. В допитването са участвали повече от 300 заети в сфери с повишен риск от бърнаут - 62% от анкетираните са на средно ниво на бърнаут, а още 11% - на високо.
Проучването обхваща ръководители в преработващата промишленост, HR специалисти, експерти в маркетинга и продажбите, управители на хотели и ресторанти, IT специалисти и финансови експерти. И шестте професионални области имат пряка връзка с резултатите, конкурентоспособността и растежа на компаниите - и именно заради това натискът върху тях е системно висок.
Един от важните изводи от изследването е, че рискът от бърнаут е силно свързан с личностните характеристики на самите работещи. При хората, които са предразположени към бърнаут, доминират три черти: завишени амбиции и очаквания, болезнена самокритичност и изразен работохолизъм. Тези личностни черти могат да бъдат двигател на високи постижения, но в условия на постоянен натиск и проблеми водят до дисбаланс, тревожност и натрупване на хроничен стрес - основата на синдрома на прегаряне. Най-силно характеристиките се проявяват в маркетинга и продажбите, при управителите в хотелиерството и ресторантьорството, както и при IT специалистите. Около 60% от респондентите проявяват силна зависимост от външна оценка и нужда от одобрение, съчетана с перфекционизъм в работата. Почти всеки втори посочва, че е емоционално уязвим и трудно преодолява негативните преживявания в работна среда.
Задачите също имат значение. Най-напрягащите фактори са свързани с нарастващата сложност и мултифункционалност на задачите, високата отговорност и риска от грешки с тежки последици, както и работата в умствено и психически изтощителни ситуации. Задачите в IT сектора, корпоративните финанси и човешките ресурси се възприемат като най-сложни. В същото време управителите в хотелиерството и ресторантьорството, както и ръководителите в индустрията акцентират върху тежестта на отговорността и последствията от решенията си. Допълнително напрежение създава разминаването между очакванията и реалността в офиса: всеки пети от анкетираните казва, че работата му не съответства на предварителните представи за професията.
Организационната среда: претоварване и липса на яснота
Най-силно изразеният организационен фактор, който влияе, е претоварването. Всеки втори служител изпитва преумора и смята, че обемът работа и сроковете надхвърлят времето, с което разполага. Причините са нереалистични срокове, липса на ресурси, спешни задачи, неефективна организация и честа извънредна работа. Особено засегнати от претоварване са IT специалистите, HR мениджърите и експертите в маркетинга и продажбите.
Друг съществен проблем е работната атмосфера. Влошената комуникация, конфликтите, липсата на подкрепа от ръководители и колеги и отсъствието на справедливо признание също са сред източниците на стрес.
Към това се добавя и недостатъчна яснота в ролите: всеки трети служител, участвал в допитването, няма ясен регламент на правомощията си, често получава противоречиви изисквания и не разполага с достатъчна автономност в работата си. Това усещане е особено силно в сферите на HR, маркетинг и производство.
Нивата на бърнаут в изследването показват, че за голяма част от работещите процесът вече е в напреднал етап. Средното ниво се характеризира с ясно изразен хроничен стрес и нарастващи емоционални, когнитивни и физически симптоми - изтощение, намалена ефективност, загуба на мотивация и енергия. При част от изследваните този процес достига до високо ниво - състояние, при което настъпва сериозен срив в адаптацията и способността за пълноценно ангажиране с работата.
Кой е най-уязвим
Данните показват и ясни различия по пол и възраст. Жените са по-уязвими към бърнаут в сравнение с мъжете. По-силно засегнати са и младите хора от поколенията Z и Y, които изпитват по-високи нива на стрес и прегаряне спрямо по-възрастните.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай