Когато си мечтаят за почивка от работа, повечето хора си представят дълъг уикенд или две седмици отпуск. Все повече професионалисти обаче мислят в по-голям мащаб и търсят начини за по-сериозен отдих от стреса и ежедневието. Така се появява и сабатикалът.
Подобни прекъсвания могат да бъдат различни – период между две работни места, одобрен от работодателя неплатен или платен отпуск или дълго пътуване, финансирано със спестявания. Общото между всички тях е „натискане на пауза“.
Какво е сабатикал (sabbatical) и защо толкова много се говори за него напоследък?
Официалното определение на сабатикал е „по-дълго отсъствие от работа” – кариерна пауза, което се взема с цел човек да развие нови и различни умения, да пътува, да създава и твори.
Или с други думи казано - договорен с работодателя 3-, 6- или 12-месечен платен или неплатен отпуск за презареждане на батериите, подобряване на уменията, придобиване на нови знания или просто за разширяване на кръгозора.
Концепцията за сабатикал, всъщност, се базира на библейската практика „шмита“ (shmita), която е свързана със земеделието. Според Библията (Левит 25), евреите, всяка седма година, трябва да дадат почивка на земята си от всякакъв вид обработка. Според описаното всеки, който спази почивката в седмата година, впоследствие земята ще го дари с богата реколта.
Защо е трудно да си позволиш почивка
Цената, личните ангажименти и страхът от негативни реакции на колеги, приятели и семейство са сред основните пречки хората да се решат на подобна крачка. Според експерти по темата общественото одобрение остава сериозен фактор, особено в САЩ.
Американските нагласи към сабатикалала рязко се различават от тези в голяма част от Европа, където свободното време и възстановяването са приоритет, казва Кира Шрабрам, асистент-професор по мениджмънт в бизнес училището на University of Washington. В Европейския съюз работниците имат законово право на минимум 20 дни платен годишен отпуск.
В САЩ обаче все повече компании започват да предлагат седмици или месеци платен или неплатен отпуск като инструмент за задържане на ценни служители.
Шрабрам интервюира 50 американски професионалисти, взели продължителна пауза извън академичната среда. Те идентифицират три основни типа почивка:
• „Работни ваканции“ с фокус върху личен проект;
• „Свободни гмуркания“ – комбинация от приключения и почивка;
• „Куестове“ – дълбоки лични търсения след прегаряне.
Снимка: iStock
„Хората търсят разрешение“
Юристката Рошида Дау е на 39 години, когато е съкратена от корпоративната си работа в Калифорния през 2018 г. Вместо веднага да търси нова позиция, тя заминава на едногодишно пътуване. По-късно започва да работи като кариерен коуч.
Заедно със Стефани Пери тя създава ExodUS Summit – виртуална конференция за жени, които обмислят дълга почивка от работа или живот в чужбина. Събитията съчетават практични теми като финанси и здравеопазване с философски разговори за почивката и освобождаването от междупоколенчески травми.
„Когато коучвам жени, най-често те търсят разрешение“, казва Дау, която се установява в Мексико Сити като част от своята трансформация.
Колко струва мечтата
Цената остава основна пречка. Според Пери обаче има креативни решения – като „house-sitting“, който ѝ позволява да пътува дълго и да работи минимално. Тя набира средства чрез YouTube канала си.
Ашли Греъм от Вашингтон планира пътуването си така, че да отсяда при приятели, а впоследствие се мести в Ню Орлиънс.
Снимка: iStock
Рискът, който променя живота
Художниците Ерик Ревицер и Ани Галвин оставят галерията си в Сан Франциско в ръцете на служители, за да прекарат лятото във Франция и Ирландия. След завръщането си Ревицер осъзнава, че животът му е бил в дисбаланс – твърде много работа и твърде малко природа. Това решение по-късно ги отвежда към нов живот в Сиера Невада.
Сабатикълът като начин на живот
За Грегъри Дю Боа минисабатикълите започват още в студентските години и се превръщат в постоянна част от кариерата му в IT сектора. Днес, като лайф коуч в Седона, той описва паузите не просто като почивки, а като „духовна регенерация“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай