Поколението Z – първото ,,по-слабо,, поколение или жертва на дигиталната ера?

Публикация 14 Фев, 2026 / akcent.bg / 38

Поколението Z – родените между 1997 и 2010 година – често е описвано като най-свързаното, най-технологично грамотото и най-информираното поколение в историята. И въпреки това, според някои учени, именно то е първото в модерната история, което показва спад в академичните резултати спрямо своите родители.

Американският когнитивен учен д-р Джаред Къни Хорвът твърди, че поколението Z бележи тревожен обрат в дългогодишната тенденция всяко ново поколение да се представя по-добре на стандартизирани тестове от предходното. По негови думи, това е исторически прецедент – прекъсване на вековна академична прогресия.

Но какво всъщност означава това? По-глупаво ли е новото поколение, или наблюдаваме по-дълбока трансформация на начина, по който човешкият мозък учи и обработва информация?

Спад в резултатите – факт или интерпретация?

Данни от последните години в различни държави показват спад в четивната грамотност и математическите умения сред младите. Пандемията безспорно изостри проблема, но тенденцията започва още преди нея.

От края на XIX век когнитивните способности се измерват чрез стандартизирани тестове. През по-голямата част от XX век се наблюдава т.нар. „Ефект на Флин“ – всяко поколение отбелязва по-високи резултати от предходното. През последните две десетилетия обаче тази тенденция се забавя, а на места дори се обръща.

Това кара учени като Хорвът да направят силното заключение: че поколението Z е първото, което се представя по-слабо от родителите си.

Дигиталната среда – новата когнитивна реалност

Основната причина, посочвана от изследователите, е постоянният достъп до дигитални устройства. Телефони, таблети, лаптопи – екраните са неизменна част от ежедневието на това поколение.

Проучвания показват, че тийнейджърите прекарват повече от половината от будното си време пред екран. Това означава непрекъснато „скролване“, кратки видеа, бързи съобщения и фрагментирана информация.

Според критиците на тази тенденция, мозъкът се адаптира към този ритъм. Вместо задълбочено четене и аналитично мислене, младите развиват навик за повърхностно прелистване на съдържание – т.нар. „skim reading“. Информацията се консумира бързо, но рядко се осмисля в дълбочина.

Хорвът предупреждава, че без „тежката интелектуална работа“ дори най-добрият ум може постепенно да отслабне. Човешкият мозък, твърди той, е биологично програмиран да учи чрез продължителна концентрация и социално взаимодействие – не чрез кратки допаминови импулси от алгоритмично подбрано съдържание.

Увереност без основа?

Допълнително тревожен според учените е феноменът на прекомерната увереност. Част от младите хора вярват, че са по-информирани и интелигентни, отколкото реално показват резултатите им.

Тук влиза в сила добре познатият ефект на Дънинг-Крюгер – когнитивно изкривяване, при което по-ниската компетентност често води до по-висока самоувереност. Социалните мрежи засилват този процес, тъй като възнаграждават изразяването на мнение, но рядко изискват дълбока аргументация или проверка на фактите.

Технологиите – враг или инструмент?

Важно е да направим ясно разграничение:

критиката не е към технологиите, а към начина, по който се използват.

Поколението Z притежава качества, които предишните поколения не са имали:

. изключителна технологична адаптивност

. визуално и бързо асоциативно мислене

. глобална информираност

. ранна предприемаческа нагласа

Но същата среда, която им дава сила, ги прави и:

. по-уязвими на информационна манипулация

. зависими от алгоритмично одобрение

. податливи на дигитална зависимост

. изложени на постоянен психологически натиск (сравнение, лайкове, социален статус)

Проблемът не е липсата на интелектуален потенциал, а липсата на дълбочина в когнитивния процес.

Технологиите могат да бъдат средство за повърхностна консумация, но могат да бъдат и инструмент за концентрирано учене, стига да бъдат интегрирани с ясна педагогическа стратегия.

Накъде оттук нататък?

Предизвикателството пред образователните системи е огромно. Връщането към „старите добри времена“ вероятно не е реалистично. Но съчетаването на дигиталната среда с академична строгост може да се окаже ключът.

Нужни са:

. ограничаване на неконтролираното екранно време в училище

. стимулиране на продължително четене

. упражнения за критично мислене

. обучение по дигитална хигиена

. изграждане на навици за дълбока концентрация

Истинският въпрос не е дали поколението Z е по-глупаво. Въпросът е дали обществото ще успее да адаптира образованието към новата когнитивна реалност.

Всяко поколение е критикувано от предходното. Но днес ситуацията е по-различна – за първи път технологиите не просто улесняват живота ни, а активно моделират начина, по който мозъкът ни функционира.

Поколението Z не е непременно по-глупаво. То е първото поколение, израснало в среда на постоянна дигитална стимулация. Това променя вниманието, паметта и начина на учене.

В крайна сметка не гените, а средата оформят когнитивните ни способности. А средата може да бъде проектирана по-добре.

Бъдещето на образованието няма да бъде въпрос на избор между книги и технологии, а на това дали ще използваме технологиите, за да възстановим дълбочината на мисленето – или ще позволим на повърхността да стане новата норма.

Тагове : поколение , Z , поколение , жертва , ера ,