Участници и активисти на СДС от периода 1996–1997 г. споделиха лични спомени и оценки за събитията от януари 1997 година и тяхното значение днес. В офиса на партията в Русе днес говориха участници в събитията от преди 29 години, когато през януари 1997 година народното недоволство принуди Жан Виденов да подаде оставка. Общинският лидер на сините Станимир Станчев даде думата на хората, които организираха и участваха активно в процеса на смяна на властта.
Пръв говори отец Стефан, който тогава беше народен представител в 37-то Народно събрание. До 10 януари се е стигнало още в предходните месеци, в които напрежението е ескалирало. Ръководството на СДС тогава е било на мнение, че до избори ще се стигне в началото на лятото. Но хората от площадите са изпреварили тези планове, а датата 10 януари е била завършен на един доста дълъг период по-рано.
Този период от изминалите 29 години е бил оценяван нееднозначно, смята отец Стефан.
Марко Тодоров се върна в тези години в Русе, където председател на СДС е бил Йордан де Мео. Бившият министър на образованието и бивш ректор на ВИММЕС е бил отлюспен от СДС, като тук се създава обединението ОДС /по-късно се създава и на национално равнище/.
Организират се шествия от Галата до площада пред Съдебната палата. 10-на дни протестите по улиците на града не стихват. На 14-ти на протест пред операта участие взема и певеца Георги Минчев.
Въпреки допуснатите грешки /по отношение на образованието/, България върви напред, заключи доц. Тодоров.
Юлиян Гарелов, председател на СДС по това време: Протестите бяха всяка вечер, като участниците в тях той определя като хора, докарани до просяшка тояга. Тогава освен оставка, СДС е искал и властта, да поеме управлението на държавата.
Според него голяма част от икономическите активи са отишли не там, където трябва, затова и са се погубили. Той подчерта, че въпреки че има основание, никога не е бил воден от омразата. Още на времето е заявявал, че Преходът ще завърши, когато СДС и БСП направят общо правителство.
Земеделецът от БЗС „Народен съюз” по това време Йордан Борисов, които бе и зам. областен управител смята, че три са нещата, които водят държавата напред. Това са еврото, Европейският съюз и взилането в еврозоната. Той определи тогавашните земеделци като истински демократи. Той не скри разочарованието си от факта, че част от лидерите на СДС са искали бързо забогатяване /Борисов не пожела да назове имена, още повече дали става въпрос и за местни лидери/. Той подчерта, че през 1997 година е имало глад в България, както и съжаление, че градът не е развит като политически център.
Валентин Димитров /КТ Подкрепа/, организацията е участвала в създаването на СДС, а той- в събитията. Според него приватзацията тогава не се е случила правилно „заводите се продадоха на тухли”... Той не скри, че заедно с Гарелов са пострадали най-много от битката с централите в столицата.
Милан Николов акцентира върху организацията и провеждането на протестите тогава, при които лъчове от Гарата, Университета са се събирали на площада пред Съдебната палата.
Последен говори областният управител Драгомир Драганов, областен председател на СДС. Той същи смята, че основна сила на протестите тогава е било рязкото обедняване на хората, голямата икономическа криза.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай