2025 година бе поредното доказателство, че в политиката и икономиката няма нищо сигурно – както у нас, така и по света.
Приключи пътят на България към еврозоната – от днес (1 януари) еврото е официално разплащателно средство у нас. Минаха малко повече от пет години, откакто страната ни влезе в механизма за обменни курсове ERM II (на 10 юли 2020 г.). На 4 юни тази година Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентни доклади, според които у нас се изпълняват критериите за присъединяване към еврозоната, а малко по-късно Съветът на Европейския съюз прие трите правни акта, необходими за влизането на страната ни в "Клуба на еврото".
Зад историята на пътя към европейския валутен съюз стои институционална подготовка, закъсняла информационна кампания и политическа криза, предизвикана от партии, които не успяха да намерят консенсус за разпределението на обществените пари.
И докато процесът за приемане на България за 21-ви член на еврозоната е подкрепен от Европейския съюз, той среща неодобрение в част от населението на България.
Дебатите около еврозоната и въпросите за евентуален референдум предизвикваха протести и политически сътресения през изминалата година.
Ще реши ли еврото проблемите в България? Икономистите са скептични, защото необходимите реформи у нас от години са пожелателни. Фискалният съвет предупреди за риск страната ни да бъде поставена под процедура по прекомерен дефицит през 2027 г., като оценява реалния бюджетен дефицит за 2026 г. на 8,1% на фона на продължаваща политическа нестабилност и липса на приет бюджет за новата година, която започва с удължителен финансов закон.
Присъединяването към еврозоната трябва да е гарантирано с фискална стабилност и запазване на доверието в процеса на присъединяване. Ще се окаже ли България единствената страна с по-слаб разтеж след влизането в еврозоната? Този въпрос зададоха икономисти по време на Investor Finance Forum през ноември.
Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, заяви, че инфлационният натиск е свързан с присъединяването към еврото, но е движен и от опити за преструктуриране на икономиката за стимулиране на растежа. Той прогнозира, че страната ни отива към свръхдефицит, въпреки че „няма криза на глобално ниво и съществуват благоприятни условия“. Съветът му е да развиваме сектори с висока добавена стойност, с които да се постигне икономически растеж.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, изрази съмнение, че можем да осигурим траншовете от Националния план за възстановяване и устойчивост от 3,5 млрд. лева на три пъти през 2026 г., което ще принуди държавата да плаща по проекти от националния бюджет и да влезе в процедура на свръхдефицит.
Режимът на паричния съвет, въведен от Българската народна банка (БНБ) на 1 юли 1997 г., ориентира паричната политика към ценова стабилност и имаше важна роля за формирането на динамиката на инфлацията в България през последните десетилетия. Разумната фискална дисциплина през годините беше подкрепена от мерките на БНБ.
Към 8 юли тази година страната ни изпълни Маастрихтските критерии, което показа, че тя има устойчиви публични финанси и икономика.
От август насам обаче България не изпълнява инфлационния критерий. Годишната инфлация достига 3,7% през ноември по Хармонизирания индекс на потребителските цени, което поставя страната значително над средните нива както за ЕС (2,4%), така и за еврозоната (2,1%).
Данните показват, че инфлационният натиск у нас не само остава по-висок от европейския, но и се задържа устойчиво през втората половина на годината, след пик от 4,1% през септември и леко забавяне през октомври (3,8%). Това е сигнал за по-силно вътрешно ценово напрежение, водено от фактори като повишени разходи за услуги, храни и администрирани цени, както и от сравнително по-динамично вътрешно търсене. За бизнеса това се прояви в по-висока несигурност при разходите и ценовото планиране, а за домакинствата – с натиск върху реалните доходи.
Има и разминаване в инфлационната динамика при сравнението между България и средните нива за ЕС и еврозоната. Докато Европа като цяло навлиза във фаза на стабилизация и постепенно охлаждане на цените, България остава с устойчиво по-висока инфлация, която вече няколко месеца се задържа над 3,5%. Тенденцията показва, че дезинфлационният процес у нас е по-бавен и по-чувствителен към вътрешни фактори – структурата на потребление, по-високия дял на храните в потребителската кошница и по-силен ценови натиск в сектора на услугите.
Страната ни нарушава правилото, че инфлацията не трябва да надвишава с 1,5 процентни пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниски резултати – през ноември това са Франция (1%), Кипър (1,1%) и Италия (1,7%), като максималната инфлация не трябва да е по-висока от 2,76%.
Прогнозите на Министерството на финансите също потвърждават, че настоящата година ще приключи с по-висока инфлация. Според есенните макропрогнози средногодишната инфлация за 2025 г. ще бъде 3,6% при 2,6% за миналата година. Догодина се очаква тя да се забави леко до 3,5%, а през 2027 г. вече ще е 2,9%.
Много са аргументите, с които бизнесът изрази подкрепата си за присъединяване на България към еврозоната – ще се улеснят търговията и инвестициите, ще се премахне валутният риск при обмен между страната ни и другите страни от еврозоната, ще се затвърди икономическата интеграция в ЕС.
За българската банкова система присъединяването към еврозоната е логична стъпка към пълноценно участие в европейския икономически живот. Най-големите банки у нас, чиито акционери са европейски банкови групи, са свикнали с дисциплината, но приемат присъединяването към еврозоната като възможност за трансформация, не само като промяна на валутата. Целта им е да подобрят конкурентоспособността си и да работят по-добре като посредник между паричната политика и реалния сектор.
Подготовката на финансовия сектор за влизане в еврозоната започна преди две години със значителни инвестиции в системите – над 400 млн. лева, необходими да осигурят плавния преход от левове към евро, и дори банките бяха готови още в края на миналата година да го направят. Тестът обаче е сега – между 31 декември и 1 януари.
Надзорът на БНБ, която отговаря за осигуряване на финансовата стабилност на сектора, през последните години премина през дълбока реформа — повишени капиталови изисквания, по-строги стандарти за управление на риска и по-добра прозрачност. Това е от съществено значение предвид интеграцията в Единния надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism, SSM), част от Банковия съюз на ЕС, който въвежда европейския надзор над системно важните банки.
Една от силните страни на българската банкова система е високият процент на ликвидност и относително доброто съотношение капитал/рискове. Въпреки това съществуват и предизвикателства, сред които са създаване на устойчив модел за кредитиране, подобряване на управлението на необслужваните заеми и адаптиране към все по-динамични финансови технологии.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай