Докато протеста набира скорост под прозорците на парламента икономисти коментират новия бюджет 2026. В предаването „Лице в лице“ по bTV Петър Ганев от Института за пазарна икономика и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета.
Заради първия вариант имаме най-големите протести от 90-те години насам
Според Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада предвиденото първоначално увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ. Въпреки това, той подчерта, че основната тревога остава средносрочната бюджетна рамка.
Ганев предупреди, че при настоящата траектория повишението на данъчната тежест през 2027–2028 г. изглежда „гарантирано“, а държавният дълг може да достигне 40–45% от БВП в рамките на десет години. Той посочи, че това поставя реален риск България да влезе в процедура по свръхдефицит, като добави, че макар новият вариант да не предвижда моментно обедняване, опасността от нарастващи разходи и последващо вдигане на данъците остава.
Михаил Кръстев също определи втория вариант като по-добър, тъй като отпадат увеличенията на данък дивидент и на осигурителните вноски. Въпреки това остават други утежняващи елементи – по-висок максимален осигурителен доход и увеличаването на минималната заплата. Кръстев обясни, че намалените приходи и разходи в обновения проект го доближават повече до реалната икономическа ситуация.
Двамата експерти припомниха, че тенденцията за разширяване на държавното преразпределение е заложена в поне четири последни бюджета, което според тях води до влошаване на публичните финанси, въпреки стабилния икономически растеж
Ганев отбеляза, че разходите за персонал остават рекордни – над 10% от БВП. По негови думи, във втория вариант има леко изглаждане на неравенствата, тъй като всички служители ще получат еднакво увеличение от 10%, но общото финансово бреме остава непроменено. Той уточни, че автоматичните механизми за повишаване на заплатите са „поставени на пауза“ само за 2026 г. и ще се върнат през 2027 г.
И двамата експерти изразиха съмнения дали бюджетът ще бъде приет в срок, заради политическото напрежение и протестите.
Ако това не се случи, страната може да влезе в 2026 г. с удължен бюджет. Кръстев посочи, че това дори може да отразява по-точно реалните приходи, но подчерта необходимостта автоматичните разходни механизми да бъдат законово регулирани. Той призова политиците да бъдат внимателни при приемане на решения с дългосрочен финансов ефект, защото сметката винаги се връща при тях и обществото.
Междувременно на улицата протестите продължават, а напрежението в обществото расте. Докато експертите обсъждат цифри и механизми, гражданите ясно заявяват, че очакват реални действия и отговорност от политиците.
Съдбата на бюджета и бъдещето на кабинета ще се решават не само в залите на парламента, но и в реакцията на хората, които настояват за промяна.
Протестите в София и страната се провеждат под наслов „Оставка. Вън Пеевски и Борисов от властта“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай