Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надхвърлил очакванията.
Въпреки че добрите резултати първоначално се дължаха на рязкото увеличаване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да нараства през третото тримесечие.
В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда.
Очаква се инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2,1% през 2025 г. и да се задържи около 2% през прогнозния период. Очаква се инфлацията в ЕС да остане малко по-висока, като спадне до 2,2% през 2027 г.
Очаква се растежът на реалния БВП постепенно да се забави през прогнозния период, най-вече поради вътрешни фактори. Очаква се растежът на частното потребление да се забави, отразявайки умерения растеж на заплатите, посочват от Европейската комисия в прогнозата.
| Показатели | 2025 | 2026 | 2027 |
|---|---|---|---|
| Ръст на БВП (%, на годишна база) | 3.0 | 2.7 | 2.1 |
| Инфлация (%, на годишна база) | 3.5 | 2.9 | 3.7 |
| Безработица (%) | 3.5 | 3.7 | 3.8 |
| Салдо по консолидирания държавен бюджет (% от БВП) | -3.0 | -2.7 | -4.3 |
| Брутен държавен дълг (% от БВП) | 28.5 | 30.6 | 32.6 |
| Салдо по текущата сметка (% от БВП) | -1.8 | -1.5 | -2.0 |
За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г.
Цените на храните и услугите доведоха до повишаване на инфлацията през 2025 г., но се очаква постепенно да се забавят. Очаква се дефицитът да нарасне до 4,3 % от БВП през 2027 г. благодарение на инвестициите в отбраната. Съотношението на дълга към БВП нараства на фона на бюджетните дефицити и корекциите наличности-потоци.
Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.
Икономическият растеж достигна 3,4% през 2024 г. благодарение на частното и публичното потребление. Инвестициите се ускориха през първата половина на 2025 г., стимулирани от повишеното усвояване на средствата по МВУ.
Очаква се обаче потреблението и инвестициите да намалеят през втората половина на 2025 г. поради по-малкия принос на публичния сектор в отговор на по-ниските от планираните държавни приходи. През 2026 г. и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери.
Очаква се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа с подобряването на доверието на бизнеса в контекста на приемането на еврото.
Ускоряването на усвояването на средствата от ЕС, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 г. Износът се сви в началото на 2025 г., отчасти поради дейности по поддръжка, извършени от двама големи износители, но се очаква растежът да се възобнови през втората половина на годината и да продължи през прогнозния период.
Очаква се също така вносът да нарасне поради нарастващото вътрешно търсене и разходите за отбрана, които се очаква да доведат до увеличаване на вноса в края на 2025 г. и през 2027 г. поради планираното голямо отбранително оборудване. Като цяло приносът на нетния износ към БВП остава леко отрицателен до 2027 г. Очаква се реалният БВП да нарасне с 2,7 % през 2026 г. и с 2,1 % през 2027 г.
Номиналните и реалните заплати се увеличиха значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекциите за предишната висока инфлация през 2022—2023 г., наваксването на реалните доходи с европейските партньори и еднократните увеличения в сектори като сигурността, отбраната и образованието.
Очаква се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск намалява и частният сектор се съсредоточава върху запазването на конкурентоспособността, докато растежът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискални ограничения.
Пазарът на труда остава свит, като се очаква равнището на безработица да спадне под 4% през 2025 г. Ръстът на заетостта отразява усилията на предприятията да привличат работници, особено нискоквалифицирани, от трети държави, което би могло да спомогне за намаляване на натиска върху заплатите през следващите години.
Очаква се инфлацията по хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да достигне 3,5% през 2025 г. след увеличение на ставките на ДДС върху хляба и ресторантьорските ястия, по-високи акцизи върху тютюна и увеличение на административно определяните цени на газа, отоплението и електроенергията.
Освен това цените на храните нараснаха през по-голямата част от годината поради по-високите цени на вноса. През 2026 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,9 % с отслабването на ефектите от покачването на административно определяните цени. Инфлацията при услугите и храните обаче се очаква да остане висока, докато цените на енергията остават стабилни в съответствие с цените на суровините.
По-високата инфлация на храните се дължи както на по-високите цени на вноса, така и на нарастващите заплати за местните производители.
Цените на услугите през 2026 г. са повлияни и от значителното увеличение на заплатите през периода 2024-2025 г., докато ефектът се очаква да намалее през 2027 г., тъй като растежът на заплатите се забавя. Очаква се инфлацията да се повиши до 3,7% през 2027 г., което до голяма степен се дължи на увеличението на цените на енергията вследствие на прилагането на Директивата за СТЕ2, ако се приеме, че това няма да се забави.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай