Значително увеличение на приходите от данък печалба отчете Министерството на финансите за първите седем месеца на годината. Фирмите са внесли в хазната 3.734 млрд. лв., показват данните от изпълнението на бюджета към края на юли. Това е повече с 987.7 млн. лв. спрямо 2024 г. или ръст от 36%.
В тази сума влизат 500-те милиона лева, които банките авансово внесоха през юни за очакваната си печалба за 2025 г. Те са дължими през 2026 г., но финансовият министър Теменужка Петкова договори с банките да ги преведат доста по-рано с цел да се свие огромният дефицит, който се заформи още в средата на година. В края на юли недостигът в бюджета достигна 4.3 млрд. лв., което е почти 2% от БВП, при планирани 3% или 6.4 млрд. лв.
Дори да се изключат въпросните 500 млн. лв. авансов данък от банките, ръстът на постъпленията от корпоративни данъци остава висок - 18%. Причина за това може да се търси както в по-добрите финансови резултати на бизнеса за изминалата 2024 г., така и повишената събираемост на данък печалба, като трябва да се знае, че не само банките, а всички фирми са задължени да правят авансови вноски на прогнозната данъчна печалба за текущата година.
ДДС ИЗОСТАВА ОТ ПЛАНА
От основния приходоизточник за бюджета - ДДС, през първите седем месеца в хазната са влезли 11.643 млрд. лв. Ръстът спрямо миналата година е 16.4% - далеч по-малко от планираното увеличение от 33%, за което всички анализатори предупреждават, че е непостижимо. Показателно за изоставането е, че за първите седем месеца са събрани по-малко от половината (46.8%) от планираната за годината сума.
Всъщност постъпленията на ДДС от сделки в страната в размер на 7.9 млрд. лв. са с доста впечатляващ годишен ръст от 26.5%, особено като се има предвид сравнително ниската инфлация до юли. В тези сделки влиза и платеният ДДС при вътрешнообщностни придобивания, т.е. внос от страни от Евросъюза.
В същото време приходите на ДДС от внос (от страни извън ЕС) намаляват спрямо миналата година - нещо, което отдавна не се бе случвало. Към края на юли са събрани 3.737 млрд. лв. от внос от трети страни, като тази сума е с 16,4 млн. лв. по-малко юли 2024 г. (0,4 % спад). В бюлетина си МФ не посочва причините за този спад. В по-предни месеци министерството е отбелязвало намаление на ДДС от вноса на "Горива и смазочни материали".
Една от причините за по-ниския налог е намаление на обемите и цените на внасяните стоки от страни извън ЕС.
По данни на НСИ спад на вноса в България от трети страни се наблюдава за май и юни. През май стойностният обем намалява с 15.6% годишно или с 3.079 млрд. лв., като най-голям спад НСИ отчита за вноса от Руската федерация - с 68%, следван от този от Египет с 63% и Обединеното кралство с 13%.
През юни вносът на стоки в България от трети страни намалява с 3.1%, като отново най-голям е спадът на внос от Руската федерация - с 61% и Египет с 54%. Данните за външната търговия за юли все още не са публикувани.
В интервю пред БНТ финансовият министър Теменужка Петкова обясни, че спадът на приходите от ДДС от внос, се дължи външни фактори като курса на долара и падането на цената на петрола, както и на плановия ремонт на рафинерията "Лукойл Нефтохим". Ремонтът започна в края на февруари и продължи до края на май - период, в който почти нямаше производство, а вероятно вносът на суров петрол, върху който се начислява ДДС от внос, е бил сведен до минимум.
Компанията обаче е осигурила достатъчно запаси преди ремонта, за да не се усети недостиг на горива на пазара в страната. И това се вижда от приходите от акцизи от горива. За седемте месеца на годината постъпленията от специфичния налог са 1.558 млрд. лв., което е с 58 млн. лв. повече от предната година.
Общо от акцизи са събрани 4.026 млрд. лв. за първите седем месеца - с 270 млн. лв. повече от миналата година. Най-голям дял в акцизите имат тютюневите изделия. Приходите от цигарените акцизи са нараснали с 10% до 2.250 млрд. лв. При алкохола има лек спад - постъпленията са за 188.7 млн. лв., което е с 3.8 млн. лв. по-малко от миналата година.
СИЛЕН РЪСТ НА ПОДОХОДНИТЕ ДАНЪЦИ
Висок ръст се наблюдава при постъпленията от данъците върху доходите на физически лица. За седемте месеца са събрани 4.688 млрд. лв. или 58,8% от заложените в разчета за годината. Тези приходи растат с 18% спрямо същия период на предходната година. Това се дължи най-вече на ръста на средната работна заплата, както в обществения сектор (в т. ч. увеличението на заплатите в образованието, държавната администрация, МВР, МО), така и в частния сектор. Друг съществен фактор е увеличението от 1 януари 2025 г. на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. или с 15,4%.
РАЗХОДИТЕ СКАЧАТ С 18%
Колкото и да растат приходите от данъци в бюджета, те не може да настигнат темпа, с който се правят държавните разходи. Освен това се наблюдава сериозно изоставане на постъпленията на средства от еврофондовете - те са с 694 млн. лв. по-малко от миналата година. Така като цяло приходната част се е увеличила с 13.5% спрямо миналата година и достига 46.358 млрд. лв.
В същото време разходите са скочили със 17.7% и достигат 50.636 млрд. лв. в края на юли. Този ръст се дължи основно на големите допълнителни разходи за повишените заплати в държавната администрация, МВР, МО, образованието и на ръста на пенсиите от 1 юли.
Тепърва бюджетните разходи ще растат, защото до момента е изпълнена само малка част от капиталовата програма, заложена в бюджета. От планирани 13.4 млрд. лв. заедно с общинските проекти, са усвоени само 5.275 млрд. лв. Вероятно за поредна година капиталовите разходи ще бъдат буфера, който ще позволи на правителството да спази дефицита от 3%, т.е. ще има сериозно орязване на инвестиционната програма.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай