Румъния се опитва да избегне гръцката криза

---

• Румъния увеличава ДДС и други данъци, за да ограничи рекордния бюджетен дефицит

Увеличенията на заплатите в публичния сектор и на пенсиите са замразени до 2026 г. Но по-трудните мерки - включително реформа в управлението на държавните предприятия и съкращаване на щедрите пенсии и други привилегии за бивши правителствени служители, все още не са договорени.

Финансовият министър Александру Назаре заяви, че планираната пенсионна реформа цели "премахване на специалните привилегии", като например ранното пенсиониране на съдии, които в момента могат да получават пенсия още в средата на 40-те си години. "Тези мерки са от съществено значение, за да се осигурят както фискалната устойчивост, така и справедливостта", каза министърът.

Мерките за икономии остават силно непопулярни, след като страната на практика прие едни от най-строгите съкращения на разходи и увеличения на данъци в Европа след дълговата криза. Румънското правителство се стреми да ги въвежда поетапно, но въпреки това стотици протестиращи излязоха по улиците на Букурещ и други градове това лято. Лидерът на крайнодясната партия AUR Джордже Симион призова за предсрочни избори и се закани да "откаже плащането на данъци", наложени от по неговите думи "нелегитимно правителство".

Какво се обърка в Румъния?

Румънската икономика се изправи пред сериозни трудности през последните две години. Ръстът на БВП рязко се забави до около 0.8-1.4%, а бюджетният дефицит достигна рекордните 9.3% от БВП през миналата година - тройно над допустимото от ЕС.

   Икономическите показатели на страната остават предизвикателни: и трите големи рейтингови агенции понижиха оценката й само на една степен над спекулативната ("боклук") заради бързо нарастващия дълг и високата инфлация.

   БВП нарасна с едва 0.3% през второто тримесечие, като централната банка предупреди, че растежът вероятно ще се забави още, тъй като инфлацията я принуждава да поддържа основната лихва на ниво 6.5%.

   Основните проблеми са прекомерно разрасналите се публични разходи (най-вече за заплати и пенсии), бавен растеж на производителността и забавено усвояване на европейски средства (това са проблеми, с които се сблъсква и България). Миналия месец Букурещ призна, че ще загуби близо една четвърт от първоначално предвидените 28.5 млрд. евро по плана на Брюксел за възстановяване след пандемията от ковид. До момента Румъния е усвоила под 10 млрд. евро от средствата.

   Външнотърговският дефицит се задълбочи, а инфлацията, макар и леко отслабваща, остава висока.

   "Оттук идва и най-голямото предизвикателство, пред което е изправена румънската икономика: да преодолее този момент, без да бъде сериозно засегната. Също така най-големият проблем е, че икономиката трябва да "храни" държавния бюджет след години на харчене на много съмнителна основа", коментира за "Капитал" Юлиан Мареш, независим журналист с експертиза в областта на икономиката и международните отношения.

   Новото правителство встъпи в длъжност през юни, след победата на проевропейския президент Никушор Дан при повторния вот. Но четирипартийната коалиция остава крехка, като напрежението между партньорите е силно. Оказва се, че новото правителство няма друг избор, освен да намали дефицита чрез най-мащабното покачване на данъците от десетилетия.

   "В този контекст, след като беше избран президентът Никушор Дан в началото на 2025 г. и беше сформирано правителството на Илие Боложан, първостепенна задача е поддържането на бюджет с по-малки дисбаланси, включително орязване на разходи и увеличаване на бюджетните приходи, запазването на доверието на международните кредитни институции, координирането с ЕК относно процедурата по свръхдефицит, привличането на нови чуждестранни инвестиции в страната и т.н., за да може Румъния да се отдалечи от бездната, наречена неплатежоспособност", казва още Владимир Митев.

   Очаква се комплексът от мерки да доведе до значително поскъпване на потребителски стоки и услуги - повишение на цените на транспорта, телекомуникациите и др. Краткосрочно ефектите вече се усещат - по-слаб икономически растеж, по-висока инфлация и широко обществено напрежение.

         Повече за рисковете

  Предизвикателствата пред румънската икономика са свързани и с нейната тясна обвързаност с икономиките в ядрото на ЕС, включително с германската автоиндустрия, която също е в труден момент. Румъния ще се опита да възроди и своята военна промишленост и това също няма да е лесна задача, тъй като ще са й нужни международни партньорства.

   "Във вътрешен план стои въпросът за неравенството - не само в доходите между различните обществени слоеве, но и между различните региони. Бившият заместник генерален секретар на НАТО Мирча Джоана каза миналата година, че 12 градски агломерации дават 80% от БВП на Румъния. Хората, до чиито региони не са достигнали в достатъчна степен ползите от навлизането на чуждестранните инвестиции, заслужават да имат перспектива за развитие, различна от вътрешната миграция или емиграцията. А ако Румъния не се развие по-равномерно, е възможно отново да се появят версии на феномена Джорджеску", казва още Владимир Митев.

   Вдигането на ДДС, на акцизите за горивата, тютюна и алкохола и на цената електричеството ще доведат според някои прогнози до инфлация около 9% тази година. Не на последно място, заплатите и пенсиите на румънците ще останат замразени в обозримо бъдеще.

   "Разбира се, увеличението на данъците ще засегне бизнеса и гражданите, по-точно ще намали потреблението, което е един от основните двигатели на румънската икономика", казва още Юлиан Мареш. При положение че потреблението в страната ще се свива, можем да очакваме, че за бизнеса в определени сектори, свързани повече с вътрешното търсене, ще се засили конкуренцията заради свиващото се търсене.