Празникът, с дълбоки корени още от езическите времена, олицетворява надеждата за по-добри времена, които ще дойдат с така очакваната пролет. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.Те се носят за здраве и против уроки.Червеният конец е символ на сила и здраве, а белият на дълъг живот. В народната традиция най-възрастната жена в къщата закичва децата, животните и плодните дръвчета с усукани бели и червени конци, най-често от вълна. В някои райони на България освен бял и червен конец се слага и син, а в други се наблюдават и повече цветове.
След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река за да им върви по вода.
Има поверие, че ако под камъка, където е оставена мартеница, има мравки – годината ще бъде богата. Ако има едри буболечки – ще има голям приплод от едър рогат добитък. Ако има червеи – ще се въдят много коне.
В някои краища я вързват на плодоносно дръвче или я хвърлят в река за да им върви по вода. За да разберат каква ще е годината им хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22 -и март и по него гадаели. Ако денят е слънчев – годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо – ще има трудности.
Мартениците са балканска традиция. Освен в България с мартеници се закичват в съседна Румъния (украшението се нарича мърцишор), Молдова, Албания, Македония, някои части на Северна Гърция и Западните покрайнини.
Днес имен ден имат всички с имена Марта, Мартин, Мартина, Евдокий, Евдокия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай